по̀дло -
ПО̀ДЛО нареч. 1. По подъл начин, с подлост; непочтено, нечестно, долно, мръсно, задкулисно. На път за Жирно левентът Вучо бил подло нападнат от засада. Й. Попов, ИЖП, 72. Той [главният асистент] изпълняваше акуратно заповедите на шефа си .. и на изпита много подло си припомняше кой е посещавал редовно упражненията и кой не. Д. Димов, Т, 90. Неприятели, които ме гонехте, които ми изменихте подло, тържествувам над вас! Ив. Вазов, Съч. ХХI, 90.
2. В съчет. с гл. с ъ м, и з г л е ж д а м и др. в З л. Означава, че нещо се оценява като недостойно, нечестно, непочтено.