покру̀сен - единствено число, мъжки род, нечленувано покру̀сения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член покру̀сеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член покру̀сена - единствено число, женски род, нечленувано покру̀сената - единствено число, женски род, членувано покру̀сено - единствено число, среден род, нечленувано покру̀сеното - единствено число, среден род, членувано покру̀сени - множествено число, нечленувано покру̀сените - множествено число, членувано
ПОКРУ̀СЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от покруся като прил. Книж. 1. Който изпитва покруса, мъка, отчаяние; измъчен, сломен, съсипан, нещастен. Тахир ми е болен, няма да го бъде, аллах ще ми го вземе — с глас, пълен с мъка и отчаяние, отговори покрусеният баща. Д. Спространов, ОП, 49. То [правителството] приемаше на работа стачниците по свой избор, като ги караше да подписват декларации за безусловно покорство.. Покрусени, обидени и озлобени, двадесет и три хиляди железничари и телеграфопощенци подписаха с мъка тези декларации. Г. Караславов, ОХ III, 553. Исках да живея, да се мъча,.., да се топя,.., та един ден, кога дойда тука и ме видиш, посърнал, покрусен, да познаеш колко съм те обичал. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 398. Разпилените, покрусени души на патриотите, .. трябваше да се реорганизират и претворят. Ал. Гетман, СБ, 38. Сам самичка на земята / ще ми бъдат за отплата: / изморените ръце, / покрусеното сърце. М. Петканова, Стих., 48.See more2. Който изразява такова състояние, чувство; съсипан, сломен, отчаян. — Капитане, пали! — каза далматинецът. Капитанът не помръдна. Видът му беше съвсем покрусен и отпаднал. П. Вежинов, ДБ, 88. Те [българските планини] бяха свидетелки и на годините, когато с покрусени чела минаваше народът под стрехите на озлочестените си домове. П. Делирадев, БГХ, 20. Измахнати, посърнали, бедняците, / .. / живот прекарват лют. / .. И, сякаш, в техни погледи покрусени / прочитам укор тих. Ив. Вазов, Съч. III, 120. ● Обр. Мъртви и покрусени се тъмнееха пръснатите пейзажи на села, речища, далечни гори и планини. Елин Пелин, Съч. I, 44. Суровият северен вятър ги [листата] обрули с варварска жестокост и като нашественик се втурна из полето и селските дворища. Огъваше покрусените клони на дърветата. И. Петров, НЛ, 6.
3. Който е понесъл, претърпял силен морален, душевен удар; съсипан, сломен, унищожен. Преждевременна зрелост бе начертала първата бръчка около устните, покрусеното национално достойнство и неизвестността за утрешния ден помрачаваха с грижа челата. К. Константинов, ППГ, 328. Потребни бяха залъгалки, за да се поддържа покрусеният войнишки дух. Ал. Стамболийски, ДС, 38. Тежки дни... Война .. Покрусени надежди. П. Стъпов, ГВ, 18. Ръсни в тишината и зноя / на отрано покрусена младост / вярата в новий живот! Н. Лилиев, Стих. 1932, 64.