сломѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано сломѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сломѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сломѐна - единствено число, женски род, нечленувано сломѐната - единствено число, женски род, членувано сломѐно - единствено число, среден род, нечленувано сломѐното - единствено число, среден род, членувано сломѐни - множествено число, нечленувано сломѐните - множествено число, членувано
сломèн, -а, -о. 1.
Прич. мин. страд. от сломя. 2. Като прил. Който е убит духом: отчаян, съкрушен. В гласа му имаше плач и сам той като че не беше Вълчан, а друг човек, сломен, убит. Йовков.See more