Основна форма: помрача̀ - Глагол личен, свършен вид, преходен

Форми:

помрача̀ - първо лице, единствено число, сегашно време
помрачѝш - второ лице, единствено число, сегашно време
помрачѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение
помрачѝм - първо лице, множествено число, сегашно време
помрачѝте - второ лице, множествено число, сегашно време
помрача̀т - трето лице, множествено число, сегашно време
помрачѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време
помрачѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време
помрачѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време
помрачѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време
помрача̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време
помрачѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
помрача̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
помрача̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
помрача̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
помрачѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
помрачѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
помрачѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
помрачѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
помрачѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
помрачѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
помрачѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
помрачѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
помрачѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
помрачѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
помрача̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
помрача̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
помрача̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
помрачѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
помрачѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
помрачѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
помрачѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
помрачѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
помрачѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
помрачѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
помрачѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
помрачѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
помрачѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Results: Synonyms in Infolex:

1 замъглен - замътен - помътен - помрачен - помътнял

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ПОМРАЧЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от помрача като прил. 1. Обикн. за небе, слънце и др. — който е станал мрачен, тъмен и е загубил светлината, блясъка или яркия си цвят; потъмнял. Небето беше зловещо помрачено — гъстомораво като мастило. П. Славински, МСК, 31. И друга зеленина се виждаше зад тях — нивите. Но те не бяха светлозелени като тревата, а помрачени, почти синкави. Й. Йовков, ВАХ, 87-88.

Разнесе се камбанен звън. Заби се в кишавия ден, като остър нож разтърси помраченото небе. К. Петканов, МЗК, 25.

2. Прен. Който е станал мрачен, недоволен или нерадостен, тъжен, скръбен; помръкнал. Чичо Мато, .., пристигна помрачен, с печално отпусната глава и .. съобщи за случилото се. П. Михайлов, ПЗ, 13. Бащата, дядо Никола, гледаше с помрачен поглед земята, като задушаваше мъката си с дълбоки въздишки. К. Петканов, ОБ, 109. От вратата се показа задъхан и с помрачено лице Цочо .. — .. Цочо със заекване само каза: — Пожар в конюшнята! Тичайте да спасим конете. Ще се задушат вътре. Кр. Григоров, И, 144. Помрачени очи.

3. Прен. За съзнание, ум, мисъл и под. — който е лишен от възможност да разбира и преценява правилно нещата, действителността; замътен1, замъглен, потъмнял, помътен. Противоп. бистър, ясен. Той помисли, че мисълта му е помрачена и че не може вече да различи злото от доброто. Елин Пелин, Съч. IV, 33. Когато дядо Димо и баба Димка се свестиха и изправиха зашеметени глави, те дълго време не можаха да разберат какво се е случило с тях. В помраченото им съзнание тънеха .. скорошни някакви неприятни усещания. Ц. Церковски, Съч. III, 159. Те [братята ѝ] я върнаха към някогашния ѝ живот, разбудиха сърцето ѝ, просветлиха помрачената ѝ памет. Д. Талев, С II, 5. // За човек — умопомрачен под напор на силно чувство. Двете мъжки тела се сборичкаха .. в .., кървава борба. Когато отвън се притекоха хора, с мъка откъсваха от ръцете на помрачения Дика трупа на брата му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 152-153.

4. Прен. Остар. Опетнен, окалян, компрометиран. На едновремешния търновски представител му било .. приятно туй поканвание от страна на гърците .., толкоз за друго не, колкото дано повърне малко нещо блясък на помраченото вече негово представителско име. Г, 1863, бр. 8, 59.

5. Прен. Остар. Мрачен, тъмен, безпросветен. Пражкий университет, .. даде на славянския помрачен свят просвещени мъже, които .. разпръснаха .. идеята за възрождение на славянството. ДЗ, 1868, бр. 18, 69.

See more