Основна форма: замъглѐн - Прилагателно

Форми:

замъглѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано
замъглѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
замъглѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
замъглѐна - единствено число, женски род, нечленувано
замъглѐната - единствено число, женски род, членувано
замъглѐно - единствено число, среден род, нечленувано
замъглѐното - единствено число, среден род, членувано
замъглѐни - множествено число, нечленувано
замъглѐните - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 мътен - непрозрачен - мъглив (прен.) - замъглен
2 замъглен - замътен - помътен - помрачен - помътнял
3 замъглен (за поглед) - замрежен - премрежен
See more

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ЗАМЪГЛÈН, -а, -о, мн. -и.

Прич. мин. страд. от замъгля̀ като прил. 1. Който е покрит или изпълнен с мъгла, прах, дим и под. Тя [реката] течеше надолу между скали и гори, помежду голи сини баири и замъглени поля. Ил. Волен, МДС, 132. Мократа земя приличаше на черна вдовишка забрадка, а замъглените върхове дори не искаха да го погледнат. К. Петканов, МЗК, 267. В сивата завеса на дъжда пробягваше кон. Неговият силует се очертаваше като фантастично петно в самия фон на замъгленото поле. З. Сребров, Избр. разк., 34. В замъгления въздух над тия мъртви полета прехвърчаваха само черните орляци от чавки, размесени с косове. Й. Йовков, Разк. III, 37. Ти наш роден Балкан, леле стар начумерен хайдутин! / Ти лежиш заледен, замъглен, страховит. А. Разцветников, Ст, 169.

2. Обикн. за стъкло – който е непрозрачен, през който не се вижда поради влага или зацапване; зацапан, замътен1. Вън взе да вали дъжд. По замъглените стъкла на прозорците се чуха леки удари. Й. Йовков, ПГ, 174. В това време, когато Серьожа гледаше през замъгленото стъкло на прозореца, тримата войници се спуснаха през бялата бърчинка към окопа на немците. З. Сребров, Избр. разк., 119. – Тук ли е господин Диамандиев? – попита от вратата Раковски. Писарят се стресна, погледна влезлия през замъглените си очила и бързо се смъкна от стола, на който седеше. Ст. Дичев, ЗС I, 419.

3. Прен. За очи, поглед – който няма бистрота, който е без блясък и ясен цвят поради насълзяване, умора, болка, старост и др.; размътен, замътен1, помрачен. Когато отвори замъглените си старчески очи, почувствува, че е легнал, че главата и гърдите му са полети с вода. Х. Русев, ПС, 34. То [животното] беше тежко ранено и още дишаше. Две сълзи се топяха в ъглите на красивите му, замъглени очи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 16. Владко става, взема картичката, познава почерка и цял светва. Очите му, замъглени и щастливи, гледат, без да виждат. К. Константинов, СЧЗ, 11. Сините ѝ очи гледаха скръбно от стъклото, с поглед замъглен, страдалчески. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 51.

4. Прен. За образ, изображение – който няма яснота, отчетливост, контрастност, който е с размити, неясни очертания или цветове; размазан. Ако човек вижда замъглени или размазани образи, недостатъчно ярки и контрастни цветове, заслепяване при ярка слънчева светлина, той най-вероятно има катаракта. Леч., 2011, бр. 34 [еа]. // За зрение – за който е присъщо виждане, възприемане на предметите, образите, изображенията с размити, неясни очертания или цветове. По-рядко се срещат симптоми [на диабета] като: замъглено зрение; чести инфекции; трудно зарастващи рани; рязко спадане на теглото и др. Док., 2007, бр. 49 [еа].

5. Прен. За ум, съзнание, разсъдък и под. – който е неспособен да разбира, да схваща или да разсъждава реално, трезво; объркан, замътен1, размътен, помътен, притъпен. В замъгленото им съзнание изплуваха, като далечни и смътни образи и видения, днешните им усилия да се изкачат в планината. Огн., 1941, бр. 44, 3. След изтрезняването замъгленото му съзнание все още не можеше да приеме действителността.

6. Прен. За думи, мисъл, спомен, идея и под. – който е неясен, неразбираем. За него срещата на Вяра и Гражев беше един от ония спомени, малко неясни и замъглени, които никога не ще се заличат от въображението му. Ив. Мартинов, ДТ, 48. А вперила во него модри òчи, / като че ли тя искаше, това / що не издума с замъглени думи, / да го додума с поглед. П. П. Славейков, ЕП 1907, 157.

– Друга (диал.) форма: замъ̀глен.

See more