смъ̀тен - единствено число, мъжки род, нечленувано смъ̀тния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член смъ̀тният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член смъ̀тна - единствено число, женски род, нечленувано смъ̀тната - единствено число, женски род, членувано смъ̀тно - единствено число, среден род, нечленувано смъ̀тното - единствено число, среден род, членувано смъ̀тни - множествено число, нечленувано смъ̀тните - множествено число, членувано
смъ̀тен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Неясен, мъгляв, неопределен.
Над града се разстилаха сиви пари, вдигнати от реката, и през тях едва се мяркаха смътните очертания на скалите. Г. Райчев. Съмваше. Смътни утренни шумове идеха откъм уличките. К. Константинов. Слух смътен най-подир долита: / Младен ранен бил. Вазов. Гроздан е готов да извика от болка, души го някакъв смътен и непонятен страх. Йовков.See more