помъ̀твам - първо лице, единствено число, сегашно време помъ̀тваш - второ лице, единствено число, сегашно време помъ̀тва - трето лице, единствено число, минало свършено време помъ̀тваме - първо лице, множествено число, сегашно време помъ̀твате - второ лице, множествено число, сегашно време помъ̀тват - трето лице, множествено число, сегашно време помъ̀твах - първо лице, единствено число, минало несвършено време помъ̀твахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време помъ̀твахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време помъ̀тваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време помъ̀тваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време помъ̀твай - второ лице, единствено число, повелително наклонение помъ̀твайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение помъ̀тващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие помъ̀тващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие помъ̀тващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие помъ̀тваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие помъ̀тващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие помъ̀тващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие помъ̀тващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие помъ̀тващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие помъ̀тващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие помъ̀твайки - деепричастие помъ̀твал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие помъ̀твалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие помъ̀твалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие помъ̀твала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие помъ̀твалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие помъ̀твало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие помъ̀твалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие помъ̀твали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие помъ̀твалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие помъ̀тван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие помъ̀твания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие помъ̀тваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие помъ̀твана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие помъ̀тваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие помъ̀твано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие помъ̀тваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие помъ̀твани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие помъ̀тваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОМЪ̀ТВАМ1, -аш, несв.; помъ̀тя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Правя течност да стане мътна, с примеси; мътя1, размътвам, замътвам1, помътнявам2. Противоп. избистрям, бистря. ● Обр. Хора сe опитаха .. да помътят морето на възторга, признателността .. на народите от епохалния полет. РД, 1959, бр. 261, 3. Във този край на чистата невинност / е приказният остров на блажени! / Тук, .., / не ще помъти нивга чужда завист / на щастието извора. Д. Стоевски, ВТ (превод), 103.See more2. Правя без блясък или без определен цвят нещо; помътнявам2. Той знаеше, че след няколко дена вятърът и солените пръски ще помътят лака [на вратата]. Н. Антонов, ВОМ, 58. Солената вода на морето е помътила и угасила в една пухкава сивота всички надписи, всички бои. Елин Пелин, Събр. съч. III, 1958 [еа]. // В съчет. със същ. п о гл е д, о ч и. Правя мътен, без блясък и жизненост (поглед, очи); замъглявам, замътвам1, помътнявам2. Противоп. прояснявам, избистрям. Раната на главата [на пазача] помътваше погледа му и подкосяваше краката. Вл. Полянов, ПП, 131. Пейо .. / .. продума: / — Дойке ле, първа пръвнино! / Защо ме, либе, излъга, / защо ми сърце нарани, / защо ми очи помъти? М. Дамянов, ЮСС [еа].
3. Прен. В съчет. със същ. у м, с ъ з н а н и е, м и с ъ л и под. За силно чувство, физическо неразположение, питие и др. — намалявам или лишавам от способността за реална преценка на нещата (ум, съзнание и др.); помрачавам1, замътвам1, замъглявам, помътнявам2. Противоп. избистрям. Знаеше само, че Пауна е роднина на Сяро Барутчията, който отдавна го беше оставил .., знаеше това и безсилен яд помътваше разума му. Й. Йовков, СЛ, 128. Животът, тъй благосклонен към тях, изведнъж ги измами като крадец, .., помъти им ума и ги остави да се лутат без надежда и радост в сърцата. И. Петров, МВ, 101. — Златото ти е заслепило очите и помътило мозъка ти! По-зъл от султана си станал! Н. Каралиева, ЗБ, 39. Македончето не му отвърна веднага. Сладката и топла ракия бе помътила и замъглила малко гневните му мисли. С. Северняк, ОНК, 15. Разин зажумя с очи, но от болката те се ококориха, цялото му тяло се сви конвулсивно от главата до краката, болката .. помъти всичките му мисли и чувства. Фак., 2005, бр. 1 [еа].
4. Прен. В съчет. с отвл. същ. Нарушавам реда, спокойствието на нещо.. Този ден беше щастлив, но бабата го помъти със своята сръдня. Н. Хайтов, ШГ, 290. Чувствуваше, че един ясен отговор би нарушил вътрешното му равновесие, би помътил оная бистрота на душевния му мир, към който се стремеше. Ем. Манов, ДСР, 38. помътвам се, помътя се страд.
ПОМЪ̀ТВАМ СЕ несв.; помъ̀тя се св., непрех. Остар. и диал. 1. За вода — ставам мътен; мътя се, помътнявам1, размътвам се, замътвам се. Противоп. избистрям се. // За река, море и под. — ставам с мътна вода; помътнявам1, размътвам се, замътвам се. Противоп. избистрям се. Морето се помътило малко. Н, 1882, кн. 9-10, 919.
2. За поглед, очи — губя блясъка, цвета, жизнеността си; замътвам се, замъглявам се. Противоп. прояснявам се, избистрям се. Кукена го гледаше неспокойно с воднистите си очи, които сякаш се помътиха от нервността и уплахата му. П. Славински, ПЗ, 110. Дълго старицата трепера, .., мята се .. — дано задържи душа в съсухрени- те си мощи. Не би — изтръпнаха ръце, помътиха се очи... тя се озова пред райските врати. П. Тодоров, И I, 44. Като поразен гледа .. на видението, очите му ся помътиха, лицето му помъртве. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 77.
3. Прен. За ум, съзнание, мисъл — обърквам се, губя способност за реална преценка на нещата; замътвам се, размътвам се, замъглявам се. Противоп. прояснявам се, избистрям се. Постепенно мислите му се помътиха, главата му натежа, той полегна, съсипан от мъка и умора, .. и неусетно се унесе в тежък и кошмарен сън. П. Здравков, НД, 229. Той беше почти в несвяст. Но имаше още нещо, което не оставяше да се помъти съвсем — съзнанието му. Й. Йовков, Разк. I, 129-130. Толкоз много се учил, че умът му се помътил, щом учителят е решил да стане бунтовник, защото прочел една статия във вестник „Право“! Д. Марчевски, ДВ, 209. От радост разумът ми се помъти и в първия миг помислих, че е станало чудо, че ечемикът е израснал от само себе си, без семена, за да поддържа живота ми в ужасната пустиня! Г. Жечев, РК (превод) [еа].
◊ Помътвам / помътя съзнанието (мозъка, ума, главата) на някого. Остар. и диал. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи или го отклонявам от правилния или от приетия начин на мислене и на поведение. — Всичко друго е грешно, брате мой, и не е дозволено на никой смъртен, па бил той и най-изкусният зограф, да помътва съзнанието на простодушните верующи със земни образци. П. Спасов, ГЛЗЗ, 85.
ПОМЪ̀ТВАМ2, -аш, несв.; помъ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Мътя2 (в 1 знач.) малко, известно време. — Ние мислиме да помътиме това [камилско] яйце и да излюпиме камилче — казали мъдрите. — Мътете го — отговорил Разумни Радослав хладнокръвно и върнал се назад. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 451. помътвам се, помътя се страд.