размъ̀твам - първо лице, единствено число, сегашно време размъ̀тваш - второ лице, единствено число, сегашно време размъ̀тва - трето лице, единствено число, минало свършено време размъ̀тваме - първо лице, множествено число, сегашно време размъ̀твате - второ лице, множествено число, сегашно време размъ̀тват - трето лице, множествено число, сегашно време размъ̀твах - първо лице, единствено число, минало несвършено време размъ̀твахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време размъ̀твахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време размъ̀тваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време размъ̀тваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време размъ̀твай - второ лице, единствено число, повелително наклонение размъ̀твайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение размъ̀тващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие размъ̀тващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие размъ̀тващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие размъ̀тваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие размъ̀тващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие размъ̀тващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие размъ̀тващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие размъ̀тващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие размъ̀тващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие размъ̀твайки - деепричастие размъ̀твал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие размъ̀твалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие размъ̀твалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие размъ̀твала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие размъ̀твалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие размъ̀твало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие размъ̀твалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие размъ̀твали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие размъ̀твалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие размъ̀тван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие размъ̀твания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие размъ̀тваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие размъ̀твана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие размъ̀тваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие размъ̀твано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие размъ̀тваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие размъ̀твани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие размъ̀тваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 размътвам - разбълниквам 2 мътя (прен.) - размътвам (прен.) - обърквам 3 размътвам (прен.) - замъглявам (прен.) - помрачавам (разсъдък и др.) - помътвам
РАЗМЪ̀ТВАМ, -аш, несв.; размъ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя или ставам причина нещо (течност, воден басейн и под.) да стане мътно, непрозрачно, да се появи мътилка в него; помътнявам2, замътвам1. Противоп. избистрям, обистрям. Нагрява се епруветката. Отделеният газ размътва бистрата варна вода. Хим. VІІ кл, 1950, 9. Примамваха любопитството ѝ [на Марина] редки дървета и храсти, смътно проблясващи води, които никой никога не размътваше. Д. Фучеджиев, Р, 52. Лошата инсталация в турско време .. не само е размътвала често водата, но още и пренасяла заразителни болести. П. Делирадев, В., 137. Бурята размъти двете езера, после тя утихна, но водите продължаваха да растат, да се надигат тъмни и тежки. Д. Талев, С, 276. Проливните дъждове понякога прекалено много размътват реките и тогава риболовът става много труден.
2. Прен. Разг. За алкохол, горещина, силно чувство и др. — правя ума, съзнанието, разсъдъка на някого неспособен да разбира, схваща или да разсъждава трезво, разумно; помътнявам2, замътвам1. Противоп. избистрям, обистрям, прояснявам. Раксин хвърли поглед към протовеста и продума бавно: — Виното сърцето весели, а ума размътва. Ст. Загорчинов, ДП, 130. Голямото количество коняк, което [Борис] бе изпил от сутринта, бе размътило вече съзнанието му. Д. Димов, Т, 441. Сафиа зяпаше пейзажа, който се нижеше навън. Двете таблетки диазепам размътваха главата ѝ. М. Илиева, ПБ (превод) [еа]. Блясъците на яростното юлско слънце .. размътваха главите, разтапяха в пот телата. Ил. Волен, МДС, 13. Раната в бедрото .. продължаваше да кърви. Айдар беше виждал такива рани. Брат му щеше да умре. Това размътваше разсъдъка му, пречеше му да мисли трезво. С. Миланова, ЛАР (превод) [еа]. Ревността и обидата размътиха мисълта му. Елин Пелин, Съч. І, 100.
3. Прен. Разг. Правя или ставам причина някой да изгуби душевния си покой, вътрешния си мир и хармония. — Харесва ли ти се тая песен, Лазо? Лазо не отговори .. — Я спи, я плаче — обади се Стамо .. Лазо не заспа. Закачката размъти младата му душа. Елин Пелин, Съч. І, 14. — Слушай, Мавруде, да не идваш вече в наше село, като ни носиш все такива писма .. Дето размътват на човека душата. Ив. Карановски, Разк. І, 71. И отдели магът четвъртата капка, та я закле .., и капката стана човешка сянка .. А момата изпи питието .. и обикна младежа .. Но тровеше сянката миговете на щастието му — и размътваше покоя на сърцето му. Н. Райнов, БЛ, 208. Една непредвидена неприятност размъти спокойствието му. Т. Харманджиев, Р, 75. размътвам се, размътя се страд.
РАЗМЪ̀ТВАМ СЕ несв.; размъ̀тя се св., непрех. 1. За течност или за воден басейн — ставам мътен, непрозрачен, с мътилка; помътнявам1, замътвам се. Противоп. избистрям се, обистрям се. В течността се поставя стъклена тръбица, през която се издишва въздух. Бистрата течност се размътва. Хим. VІІ кл, 1965, 10. Ико стана и нагази във водата .. Водата се размъти и към мътилката се устремиха десетина едри .. пиявици. П. Здравков, НД, 32. Рукна пороен дъжд .. Черни Искър се размъти, забуча. Цв. Ангелов, ЧД, 9. Тяхната [на изворите] връзка с повърхностните валежи е съвсем къса, но при все това витошките извори се съвсем слабо размътват. П. Делирадев, В, 137. — Кладенеца беше се размътил, та съм чакала дружките си, дорде се избистри. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 5. Дорде не са размъти водата, не са обистря. Погов. П. Р. Славейков, БП ІІ, 146.
2. Прен. За очи, поглед — ставам мътен, замъглен, губя блясъка и ясния си цвят, обикн. под влияние на силно чувство, изпит алкохол и др.; помътнявам1, замътвам се. Противоп. избистрям се, обистрям се, прояснявам се. — Кои най-много приказват за тебе? — и очите на Черньо се размътиха от кръвна обида. К. Петканов, ДЧ, 420. Добра млъкна и втренчи поглед в турчина. Очите ѝ се размътиха от гняв. Д. Талев, И, 418. Тясното лице на Андрея побеля, останаха там само сините му очи и в миг потъмняха, размътиха се. Д. Талев, ПК, 676. След третата чаша с вино очите му се размътиха и започна да говори неразбираемо.
3. Прен. За ум, съзнание, разсъдък и под.— губя способност да разбирам, да схващам или да разсъждавам трезво, разумно, обикн. под влияние на алкохол, горещина, силно чувство и под.; помътнявам1, замътвам се. Противоп. избистрям се, обистрям се, прояснявам се. Главата ѝ се размъти леко от алкохола. Д. Димов, ОД, 236. Очите светяха и чувствата се изливаха в поток речи разпалени, и главите се размътваха в тая .. винена атмосфера. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 220. Термометърът показваше четиридесет градуса. Лицето му [на Мюрие] ставаше все по-червено. Разсъдъкът му се размътваше. Д. Димов, Съч. І [еа]. Позаболява те глава, мозъкът се размътва — цял възвираш от горещина. Ил. Волен, МДС, 214. Змията започна да върти глава на всички страни .. Чеди кръстоса поглед с металната гадина и .. за миг съзнанието ѝ се размъти. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа].
4. Прен. За душа, сърце — загубвам спокойствие, вътрешен мир и хармония, обикн. при силно чувство, преживяване и др. Душата на Ванко се размътваше от болезнен страх и злоба. Кр. Велков, СБ, 39. Борис не страдаше толкова от наранената си гордост, а се бе размътила душата му от голяма скръб. Д. Талев, И, 256.
◊ Размътва ми се / размъти ми се мозъкът. Разг. Изпадам в състояние да не мога да разсъждавам трезво. Размътвам / размътя мозъка на някого. Разг. 1. За алкохолно питие — правя някой да не може да разсъждава трезво, да няма ясно съзнание. 2. Повлиявам зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие. Няма да ви позволя да припарите до учениците, защото вие размътвате мозъците им, обърквате ги, научавате ги да се съмняват във всичко и да стават разсадници на неверие и малодушие. Г. Караславов, Избр. съч. II, 182. Размътвам / размътя водата. Разг. Предизвиквам объркване, нестабилност в някаква област, сфера, дейност и под., като разпространявам невярна информация или извършвам действия, които вредят на нормалното ѝ развитие. Размътвам / размътя ума (главата) на някого. Разг. Предизвиквам объркване, неяснота в разсъжденията на някого, като му внушавам погрешни или вредни идеи, разбирания и под. и така го отклонявам от правилния начин на мислене и действие. Срещата между Цанкова и Каравелова беше много студена. Цанков се боеше да не би върналият се изгнаник да размъти още повече ума на младите либерали. С. Радев, ССБ І, 409. Ония голтаци и черквата ще оберат. И черковните лозя ще вземат. На паството ще размътят главата. За това най ме боли. Ц. Лачева, СА, 36.