пона̀сям - първо лице, единствено число, сегашно време пона̀сяш - второ лице, единствено число, сегашно време пона̀ся - трето лице, единствено число, минало свършено време пона̀сяме - първо лице, множествено число, сегашно време пона̀сяте - второ лице, множествено число, сегашно време пона̀сят - трето лице, множествено число, сегашно време пона̀сях - първо лице, единствено число, минало несвършено време пона̀сяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пона̀сяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пона̀сяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пона̀сяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пона̀сяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение пона̀сяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пона̀сящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пона̀сящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пона̀сящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пона̀сяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пона̀сящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пона̀сящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пона̀сящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пона̀сящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пона̀сящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пона̀сяйки - деепричастие пона̀сял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пона̀сялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пона̀сялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пона̀сяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пона̀сялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пона̀сяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пона̀сялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пона̀сяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пона̀сялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пона̀сян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пона̀сяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пона̀сяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пона̀сяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пона̀сяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пона̀сяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пона̀сяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пона̀сяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пона̀сяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОНА̀СЯ МИ несв.; понесè ми, мин. св. понèсе ми, св., непрех. 1. Нрави ми се, харесва ми, изгодно ми е, изнася ми. Сума неща има, които ние много добре знаем, но никога не обелваме зъб за тях, защото или не ни понася да ги разправяме, или пък просто нямаме време да се спираме на тях. Г. Райчев, Избр. съч. II, 9-10. Ако не вярвате мене .., а вие питайте самия министър .. Ама пак много не се захващам, че ще ви каже баш правото; много е лесно и да скриви, ако дип не му понесе; санким, министър е, та му се може. М. Георгиев, Избр. разк., 285. Аз съм убеден, че той нарочно икономисва [истината] — защото тъй му понася! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 292. Мохамеданските граждани и власт не тачеха за него [за българина] право и закон; правеха всичко, както им се ще, както им понася. Лет., 1909, 5. Ако ти понася да стоиш за 1 000 гроша и нищо друго — стой. Ил. Блъсков, СбНУ XVIII, 567.
2. Действа ми благоприятно, отразява ми се добре, здравословно. — Не ми понася, май, свободният въздух. В затвора бях по-добре. Х. Русев, ПЗ, 101. — Ще свалим една другарка в село. Не ѝ понесе тук, болна била. К. Ламбрев, СП, 121. Влагата не ми понася. Δ Морският въздух ми понася добре.
ПОНА̀СЯМ1, -яш, несв.; понеса̀, -èш, мин. св. понèсох, прич. мин. св. деят. понèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Започвам да нося1 някого или нещо. Малките сребърни обувки на Жана затъваха в снега и краищата на роклята ѝ увиснаха измокрени. Тогава Асен я вдигна и я понесе на ръце. Д. Кисьов, Щ, 55. По обяд понесоха с голяма тържественост лъвското знаме на височината на Зли дол и го предадоха на защитниците. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 120. Умората тоз час ще падне от раменете му, а сърцето му ще се изпълни с милувките на детето, щом го вземе на ръце и го понесе към къщи. И. Петров, НЛ, 156. Един грамаден орел грабнал квачката и я понесъл към небето заедно с навързаните пилета. Ран Босилек, ВП, 90. А само вземеш ти една звезда в ръката / и я понасяш мълком през нощта / като светилник, що не гасне срещу вятър, / да чакаш някого, да светиш в пустошта. М. Петканова, Ст, 112.
2. Обикн. с предл. к ъ м. За превозно средство — започвам да возя, да карам като се насочвам в някаква посока, към нещо. На станцията Горна Баня влакът се бави доста дълго. Но най-после ни понесе, с пъшкане и тежко към Владайската клисура. Ив. Вазов, Съч. XVII, 142. В живота на Гунка дойде един ден .., който тя никога нямаше да забрави: мигът, когато се качиха в трамвая тримата .. и желязната кола ги понесе към онази висока ограда, със стък- лената веранда. Г. Райчев, ЗК, 230. Така си остана то [родното гнездо] и в оная прощална августовска сутрин през 1906 година, когато едно ландо с три коня и с много звънчета ни понесе към гарата на Керменли. К. Константинов, ППГ, 82. Обличаме се в пътнически дрехи, снабдяваме се според средствата си с храна и от железопътната станция трена ни понася към Цариброд. А. Константинов, Съч. I, 98. Файтонът леко се търкулна на гумените си колелета и бързо понесе семейството на Тодор Бабанов по гладкия паваж на улица „Алабин“. Д. Калфов, Избр. разк., 261.
3. За вода, вятър и под. — отнасям със себе си; повличам. Реката отново понася параходчето, като че ли го плъзга по лъскавата си неподвижна повърхност. П. Делирадев, БГХ, 50. Случваше се да спре [вятъра] човека, не може той и крачка да стори срещу него, ще смъкне и дрехата му от гърба или ще го понесе, не може минувачът да се задържи, да спре, където е наумил. Д. Талев, С II, 275. По повърхността плаваха листа ..; водата си играеше с тях, въртеше ги и ги понасяше бързо. Д. Фучеджиев, Р, 159. Когато стана и навалицата я [Лина] понесе към изхода, не можеше да си спомни всичко, каквото бе гледала. М. Грубешлиева, ПП, 300. ● Обр. Погасна слънцето на запад в море от пурпур и позлата, / и вятър есенен понесе плача на горестно сираче. Хр. Ясенов, Събр. пр, 24.
4. Обикн. св. Вземам и нося със себе си. Боян грабна от ръцете на брат си един куфар... — Много багаж си понесъл, братче. Сигур все книги... — засмя се Ванко. М. Грубешлиева, ПИУ, 141. — Бабо, това дете къде си понесла? Чие е? Ив. Вазов, Съч. VIII, 163. Хапвахме и по малко сух хляб, но от дините не вкусвахме. та нали сме ги понесли да зарадваме домашните си. Кр. Григоров, ОНУ, 80. Пък и какво ще каже, ако го попитат защо я е взел, няма ли да му се смеят, че е понесъл брадва да се брани от вълците? Й. Йовков, ЖС, 54. понасям се, понеса се страд.
ПОНА̀СЯМ СЕ несв.; понеса̀ се св., непрех. 1. Започвам да се нося, да се движа бързо в някаква посока, обикн. напред или нагоре. Скоро пристига и каруцата, която ще ни отведе до Ропотамо .. Ще кара конете синът на съседите .. Конете се понасят в тръс и цялата каруца се залива от звънък и щастлив детски смях. П. Незнакомов, МА, 58-59. Най-сетне гъските разперват крила, вдигат се в дълга, сбита верига и бързо се понасят по посока на върбите. Ем. Станев, ЯГ, 60. Шофьорът даде газ, автомобилът трепна и се понесе в дъжда като подплашена птица. Ал. Бабек, МЕ, 203-204. Вагонът се понася стремително надолу. Р. Балабанов, ТБК, 48. Рано една сутрин целият Лакатник бе събуден от някакъв страшен нечовешки рев, идващ откъм Искъра. Най-първо бе изскочила жената на Бъчваров и като луда се бе понесла към реката. Д. Калфов, КР, 36-37. // Отправям се, тръгвам, нося се нанякъде; потеглям, поемам. Наехме един камион, натоварихме примитивния декор, натъпкахме се между бутафориите на платформата и се понесохме по родопските пътища. Н. Стефанов, РП, 118. Във водата останаха няколко синьозелени пера, които се понесоха бавно по течението. М. Грубешлиева, ПИУ, 132. На сутринта автобусът се понася към следващото село. ЛФ, 1956, бр. 5, 3. Позяпаха малко по Търговска и Леге, понесоха се после и по течението на пъстроцветната навалица на Царя. Д. Калфов, Избр. разк., 233.
2. За вятър и под. — започвам да вея, да духам силно, с голяма скорост. Дъждовните капки оредяха, над равнината се понесе североизточният вятър, степта зави като изгладнял, настръхнал вълк. А. Гуляшки, СВ, 129. В това време откъм запад почнаха бавно да се надигат тъмни облаци, далеч из полето внезапно се вдигна вихрушка и, скоро след това, над града се понесе буен вятър. Д. Талев, СК, 59. Отведнъж лек ветрец се понесе из гората. Елин Пелин, ЯБ, 135. От север вихър се понася, / припадат облаци и мрак / и ето през глава привтаса / вълшебницата зима пак. К. Христов, ПХ (превод), 64.
3. За звук, шум, миризма и под. — започвам да се разнасям, разпространявам. Привечер момите поливаха и помитаха вън пред портите и след вечеря на тези пометени места .. лумваха до звездите чак буйни седенкарски огньове; и в селото под големите есенни звезди се понасяха песни, свирни, провиквания. Ил. Волен, МДС, 19. В сдържания шум и тропот на веригите, под маршовите звуци на музиката, се понесоха мъжки въздишки и плачове на жени. Д. Вълев, 3, 259. Някъде навътре в сенките на гъстия шумак на дърветата се понесе нежна мелодия от малка устна хармоничка. К. Калчев, ЖП, 166. Стаята се затопляше, от събутите мокри цървули и навуща се понасяше тежка миризма. Кр. Григоров, Н, 197. Из долищата се понесе дъх на люляка и на липи. Й. Йовков, СЛ, 12.
4. За вест, мълва и под. — разпространявам се, разчувам се бързо, на голямо разстояние, на много места. Вестта за края на войната се понесе тъй бързо, като електрически ток, който разтърсва човека. П. Славински, МСК, 74. Мълвата за новия му поход [на П. Хитов] се понася из цяла Тракия. Ив. Унджиев, ВЛ, 78. Захари Велизаров се прочул като отличен оратор, славата му се понесла бързо между младата буржоазия. К. Калчев, ЖП, 441. Всеки искаше да знае подробности за станалото, но, като не можеше да научи, съчиняваше. И понесоха се какви ли не измислици. Ст. Чилинги- ров, ПЖ, 151. И скоро в този Кюстендилски край се понесоха легенди за младия доктор. Н. Каралиева, Н, 44.
◊ Понасям / понеса с краката напред някого. Разг. Погребвам някого. — Аз зная, че за мене хората няма да заплачат като ме понесат напред с краката. Но когато минавам покрай моите дръвчета, те ще се наредят от двете страни на пътя, за да се простят с мене. И ще навеждат клони. А. Каралийчев, ПГ, 151.
ПОНА̀СЯМ2, -яш, несв.; понеса̀, -èш, мин. св. понèсох, прич. мин. св. деят. понèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Устоявам, издържам на болка, страдание и под.; търпя. Но Митко мълчаливо понасяше болките. М. Марчевски, МП, 124. До известно време войникът мълчеше и безропотно понасяше ударите. И изведнъж, вероятно уплашил се, че Казански ще го убие, извика остро и диво, дръпна се от ръцете му и побягна. Д. Ангелов, ЖС, 228. В името на тая висша цел те понасят глада и мизерията. Ив. Унджиев, ВЛ, 114. Хаджи Серафим Огненов, който повече от четиридесет години работил с кожи, вече не можел да понася миризмата им. Д. Талев, ЖС, 59. Как беше огладнял! И как му се искаше късче хляб... Не, той трябваше търпеливо да понесе всичко, трябва да се кали, да чака. Ем. Коралов, ДП, 141. Антите и славините били високи, здрави и издържливи хора. Те понасяли леко горещина и студ .. и недостиг на храна. Ист. X и XI кл, 1965, 17.
2. За растение, плод и под. — устоявам, издържам на неблагоприятни условия. Слънчогледовите семена започват да кълнят при 4-6о, а покаралите млади растения могат да понасят пролетните студове. Затова го засяват рано. Бот. V и VI кл, 1951, 137. Спорите са много издържливи. Те понасят и изсушаване, и горещина, и студ. Те не загиват дори в кипяща вода. Бот. V и VI кл, 1951, 162. Памукът понася слабо засолени почви. М. Мичев и др., 3, 103. Зеленчуковите култури са влаголюбиви, но не понасят блатисти почви. М. Мичев и др., 3, 100.
3. Приемам търпеливо нещо неприятно; примирявам се, изтърпявам, издържам. И Бог като че ли нарочно беше му отнел говора, за да понася мълчаливо всички тези обиди и да не може да каже хулна дума против някого. Г. Караславов, СИ, 36. Макар че обичаше сестра си, Костадин не можеше да понася някои черти от характера ѝ, особено нейната прикритост. Ем. Станев, ИК, 38. Не можела да гледа Жорж как куца и никога нямало да понесе мисълта, че е инвалид. С. Стратиев, СВМ, 31. От дете срамежлив и чувствителен, Сава не можел да понася подигравките, които го сподиряли навсякъде: в училище, на улицата, и почнал да се откъсва от хората. Ат. Мандаджиев, ОШ, 74. Последния ден преди сватбата Младен остана в къщи. не го пуснаха да излезе, за да не му направят магия. Младен едва понесе тая забрана. К. Петканов, БД, 23.
4. Прен. Обикн. с отриц. Приемам някого или нещо, неговото присъствие, особености и под. Сега очаквахме само на кръчмата. Баща ми беше недоволен. Не можеше да понася пияните. Г. Белев, ПЕМ, 90. — Селвета не е добре — умът ѝ се бърка. От сутринта не е станала. Отидох да я видя, а тя ме изпъди. Не могла да ме понася. К. Петканов, ДЧ, 365. Вярно е, не можеше да го понася, беше дребен и плешив, а той цял живот бе страдал от дребни и плешиви хора с кротки усмивки и любезни очи. А. Наковски, БС, 124. Реших всички задачи. И класното ми е без грешка. Ама знам си я, за срока ще ми залепи пак четворката. Тя не може да ме понася просто. П. Михайлов, МП, 80. — Много скоро ви омръзна нашето градче. И на мене ми е дотегнало, но няма как, понасям го още. К. Петканов, В, 241.
5. Изживявам, преживявам, приемам търпеливо, смирено нещо; търпя, изтърпявам. Не ѝ се нравеше нейният нов живот. Тя криеше недоволството си и понасяше търпеливо всяка неприятност най-напред заради Лазара. Д. Талев, ПК, 88. Въкрил тръгна унесен в своите мисли, забравил за тежкото пътуване до фронта, за незнайните тегла, които щеше да понесе. Г. Караславов, ОХ II, 282. Играта се прекъсна, защото се започна нова. тоя път всички бяхме осъдени и трябваше да понесем последствията от една необмислена игра. Д. Немиров, КБМ, 109. — Какъв позор за моята Лина, Методи... Развод! .. Аз не мога да понеса тоя позор. М. Грубешлиева, ПП, 289-290. Поразителен е [в сцената] контрастът между двата образа: докато мъжът понася твърдо раздялата, жената, наопаки, е дълбоко опечалена. Ст. Михайлов, ЕБС, 258. понасям се, понеса се I. Страд. от понасям. Нима не знаят, какво е полското слънце? През пролетта все още се търпи .. Но през лятото не се понася. К. Петканов, БД, 57. Насилието и кървавите обиди се понасяха с търпение и стоицизъм. Й. Йовков, Разк. III, 141. Толкова свят загина, толкова загуби се понесоха! Т. Влайков, Съч. III, 9. II. Възвр. от понасям в 4 знач. — Мислиш ли, че не съм опротивял дори на себе си! Не мога да се понасям! О. Василев, Л, 69-70. III. Взаим. от понасям в 4 знач. Ще се разведем с Петър, защото вече не можем да живеем заедно .. Ние просто не можем повече да се понасяме. П. Вежинов, ДВ, 192.
◊ Понасям / понеса кръста. Самост. или