понѝквам - първо лице, единствено число, сегашно време понѝкваш - второ лице, единствено число, сегашно време понѝква - трето лице, единствено число, минало свършено време понѝкваме - първо лице, множествено число, сегашно време понѝквате - второ лице, множествено число, сегашно време понѝкват - трето лице, множествено число, сегашно време понѝквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време понѝквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време понѝквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време понѝкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време понѝкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време понѝквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение понѝквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение понѝкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие понѝкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие понѝкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие понѝкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие понѝкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие понѝкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие понѝкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие понѝкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие понѝкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие понѝквайки - деепричастие понѝквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие понѝквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие понѝквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие понѝквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие понѝквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие понѝквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие понѝквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие понѝквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие понѝквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ПОНЍКВАМ, -аш, несв.; понѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За растение, семена — пробивам почвата и се показвам, излизам от земята навън; покарвам, изниквам. И умри като тях. Като една трева, която пониква, цъфва и най-после изсъхва и се стопява в същата тая земя, от която се е родила. Й. Йовков, Ж 1945, 220. Късно е да се садят цветя — кога ще поникнат, кога ще цъфнат. М. Марчевски, П, 257. На това място, гдето протече тая вода, веднага поникна висок, зелен бурен. Елин Пелин, ЯБ, 141. Спи [зрънцето] и чака само, чака свойто лято. Идва нощ дълбока... Без да сетиш ти, то пониква кротко, гледа над земята и разпуква пъпки, почва да цъфти. М. Петканова, Ст, 102. Семената, които се сеят в полето, в зеленчуковата и в овощната градина, при благоприятни условия поникват и дават началото на нови, млади растения. Бтн V и VI кл (превод), 13.
2. За зъб — раста, показвам се над венеца; покарвам, изниквам. Проходи [Кочо] навреме, навреме му поникнаха зъби, навреме проговори. Д. Талев, ЖС, 444. Когато децата са на възраст от 6 до 14 години, временните им зъби падат, а други, наречени длъговременни или второродни, поникват. Н. Бончев, Р (превод), 35. Тогава детето има двадесят и осем зъба и му остая да извади само мъдреците, които поникват едва между двадесятата и тридесятата година. Лет., 1872, 144. // За коса, косми, пера и под. — показвам се и раста над кожата; покарвам, изниквам. Куршумът бе одрал кожата до костта и в тази бразда вече коса [на Грашев] не поникна. Д. Фучеджиев, Р, 274. Манолаки се спря сред стаята и погледна Тоша. Миг-два той го гледа без да продума, долната му челюст, побеляла като от скреж от ниско поникнала брада, се отпусна и затрепера. Й. Йовков, ЧКГ, 216. Минаха три-четири седмици, отърси се гарджето и перца по крилцата му поникнаха. Св. Минков, ПК, 26. Не малко години наред бяха го [белият кон] впрягали и в каруца. А като остаря, натегна и стана такъв, какъвто е сега — широк .., с вгънат гръб и надебелели нозе, по глезените на които е поникнала дълга козина. Й. Йовков, АМГ, 114. — Той е едно момче, като ангелче .., и едва що му поникнале мустачета. Ил. Блъсков, ДБ, 29-30. ● Обр. Идеята бърже поникна, порасна, / облада душите с новия си жар. Ив. Вазов, Съч. I, 185. Този смях донякъде успокои нашенци — в тях поникна надеждата, че в най-скоро време ще завали продължителен предсеитбен дъжд. Г. Краев, Ч, 63.
3. Прен. Разг. Показвам се, появявам се ненадейно, неочаквано пред погледа на някого; изниквам. Скоро из утринната дрезгавина поникна стройната фигура на друг старопланинец, хубав като зората, сам в зората на своите дни. А. Страшимиров, УШ, 20. Вътре, при тезгяха, се вдигна капакът на избата. Оттам бързо поникна силуетът на Сефер. Г. Стоев, 3, 82. — Ангелино! Ангелино мари! — пресипнала и замаяна викаше бедната жена сред мрака, като тичаше по селската река.. — Да мълчиш! — поникна покрай селската река пред нея тъмна сянка. А. Страшимиров, ЕД, 178-179. Малки дървени къщици .., дюкянчета — тук-там поникваха из пожарището. Ив. Вазов, Съч. XXV, 7. Южните поляни зад Златните мостове са запазени от югозападните ветрове .. По същата причина тук поникнаха вече няколко туристически колиби и една малка хижа, които придадоха на цялата местност характер на населен пункт. П. Делирадев, В, 73.
◊ Кога<то> поникнат на кьосето мустаци.