изнѝквам - първо лице, единствено число, сегашно време изнѝкваш - второ лице, единствено число, сегашно време изнѝква - трето лице, единствено число, минало свършено време изнѝкваме - първо лице, множествено число, сегашно време изнѝквате - второ лице, множествено число, сегашно време изнѝкват - трето лице, множествено число, сегашно време изнѝквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изнѝквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изнѝквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изнѝкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изнѝкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изнѝквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изнѝквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изнѝкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изнѝкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изнѝкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изнѝкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изнѝкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изнѝкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изнѝкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изнѝкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изнѝкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изнѝквайки - деепричастие изнѝквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изнѝквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изнѝквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изнѝквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изнѝквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изнѝквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изнѝквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изнѝквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изнѝквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 излизам - появявам се - показвам се (някъде) - явявам се - цъфвам (прен.) - изниквам (прен.) - изскачам (прен.)2 израствам - изниквам - пониквам - покарвам 3 появявам се - изплувам (прен.; в съзнанието на няко - изниквам (прен.) - изскачам (прен.)
ИЗНЍКВАМ, -аш, несв.; изнѝкна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. За растение, семена – пробивам почвата и се показвам, излизам от земята навън; покарвам, пониквам. Тъй както го [семето] хвърляш ти, на гнезда, на гнезда ще изникне. Й. Йовков, Ж 1945, 78. Пластове от листи гнили, / .. Някой път из тях изникват / цветенца през пролетта. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 158. Планински цветя, цветя небесни, / за кого изниквате, цъфтите / тук високо, де орел се вие? Ив. Вазов, Съч. ІІ, 185. Тамо, дето го не сеят, отива, че там изниква. П. Р. Славейков, БП II, 158. // За зъб – раста, показвам се над венеца; покарвам, пониквам. На детето му изникнаха първите два зъба.See more2. Прен. Разг. Показвам се, появявам се ненадейно, неочаквано пред погледа на някого. Като го посрещаха и го гощаваха така, той се поотпусна, опита се да разгледа по-нашироко градината и двора, въпреки че при всяко негово мръдване на една или на друга страна пазачът отеднаж изникваше насреща. Д. Талев, ГЧ, 52. Тая гледка, така характерна за швейцарския пейзаж, галеше погледа. Изникваха малки къщички, боядисани в зелено, блясваше снежният калпак на някой връх и изчезваше като сън. Д. Спространов, С, 107.