поро̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано
поро̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
поро̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
поро̀чна - единствено число, женски род, нечленувано
поро̀чната - единствено число, женски род, членувано
поро̀чно - единствено число, среден род, нечленувано
поро̀чното - единствено число, среден род, членувано
поро̀чни - множествено число, нечленувано
поро̀чните - множествено число, членувано
1 порочен - покварен - извратен
2 порочен - развален (прен.; разг.) - безпътен (разг.) - покварен - непорядъчен - развратен - блуден - разюздан (разг.)
3 порочен - покварен - корумпиран - деморализиран (книж.)
- 1. порочен
- - Порочен кръг
ПОРО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който притежава някакъв порок или пороци; безнравствен, неморален, покварен, развратен. Обезверен,.., той беше се превърнал в лекомислен и порочен човек. Й. Йовков, Ж 1945, 58. Лена е господарка, хитра, хищна е тя, умее горещо да люби! Може, ако поиска, и цялата да изгори, без остатък.. Силна е Елена, порочна и ненаситна, това се казва жена! Й. Гешев, ВТ, 48. Искам да хвърля огън върху стария, увехналия свят — да пламне тоя порочен свят и да изгори неправдата. А. Каралийчев, НЧ, 21. Порочен мъж. Порочна жена. Порочно поколение.
2. Който е свързан с порок, който е подвластен, подчинен на порок; безнравствен, неморален. Аз също имам проклети часове, в които не мога да се отърва от спомена за една жена, въпреки омразата, която изпитвам към порочната ѝ душа, към декадентски красивото ѝ тяло. Д. Димов, Т, 225. Нямаше в нея нито фалш, нито порочни навици въпреки хубостта ѝ, която при жените често води до такива качества. Т. Монов, СН, 137. Колкото за порочната му слабост към жените и дворцовите съблазни, това малко интересуваше търновци в едно време на общ нравствен упадък. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 179. Някои бяха започнали да сплитат и песен, в която влагаха свои потайни, порочни желания и копнежи. Д. Талев, ЖС, 65. Порочен живот. Порочно съществуване. Порочен ум.
3. Който издава, излъчва наличие на порок, на безнравственост. Образът на ветрената Светлина му се мяркаше в сумрака на нощта със своята пленителна сила и порочна красота. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 77. Вощака не свали поглед от Анушка. Гадна, лигава усмивка бе разтегнала тънките му устни. Ерусалем Захаров долови порочния му поглед и прегърна Анушка. Д. Ангелов, ЖС, 638. Зад втората масичка седеше красив младеж с атлетическо телосложение и порочни очи. П. Незнакомов, БЧ, 57. В нейната [на Марийка] хубост имаше нещо безумно привлекателно, опияняващо и порочно, което смущаваше Петровото разбиране за любовта и семейството. И. Петров, НЛ, 34. Но лицето му бе съвсем друго. То беше бледо, добре гледано лице на щабен офицер, малко отпуснато и порочно, почти безбрадо, с тънки червени устни. П. Вежинов, НС, 108.
4. Който има много големи недостатъци, който е крайно погрешен, неправилен. Никъде толкова много предразсъдък,.., порочна практика и груб емпиризъм не е вложено, колкото в подбора и изготовлението на нашата храна. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 242. За него е било достатъчно да съзре порочните страни на превода или тия, които е счел за такива, за да помисли че има право да го осъди без пощада и да повярва, че постъпва справедливо. К. Величков, ПССъч. VIII, 106. Началото на английската национална живописна школа положил Уйлям Хогарт .., първият голям художник от местен произход, който повел енергична борба срещу порочната традиция да се дават всички по-значителни поръчки на художници чужденци. Хр. Ковачевски, СК, 48. Изложените разсъждения ни се струват порочни, тъй като забравяме една основна истина: развитието на обществото зависи от ръста на производителните сили. В. Мутафчиева, ИКЛ, 129.
◊ Порочен кръг. Книж. Безизходно положение, при което дадена причина поражда определено следствие, което на свой ред пък поражда първоначалната причина.