похабѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано похабѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член похабѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член похабѐна - единствено число, женски род, нечленувано похабѐната - единствено число, женски род, членувано похабѐно - единствено число, среден род, нечленувано похабѐното - единствено число, среден род, членувано похабѐни - множествено число, нечленувано похабѐните - множествено число, членувано
1 негоден - повреден - развален - неизползваем (книж.) - неизправен - похабен - изхабен - бракуван - изпортен (разг.) - скапан (разг.)
ПОХА̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни,
прил. Остар. Който съдържа похаба, поквара; непристоен, неприличен, безсрамен, нецензурен. Някои млади песяци се спущаха да закачат булките със смехове и похабни думи. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 146. — Ще чуеш и похабни песни, и поганни прякори. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 61.See moreПОХАБЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от похабя като прил. 1. Който е с влошени качества поради дълга или невнимателна употреба и износване; захабен, протрит, износен. Когато се качиха горе, намериха го проснат по лице върху похабения чаршаф. П. Вежинов, НБК, 64. След него вървеше Алексовица. Дребна, слабичка женица и още повече загубена в тежката, похабена .. селска носия. Д. Талев, ГЧ, 130. Нъ ако пещта е да ся пали извътре, то като гори тя излегка, въздухът ся чисти твърде харно .., зачтото през пещта излиза навън похабения въздух, а на мястото му притича друг по-чист. Й. Груев, КН 7 (превод), 49. // За сграда — овехтял, занемарен, очукан. Зданието бе двуетажно, комфортно, но за съжаление малко похабено и замърсено. П. Вежинов, ДМ, 85.
2. Прен. За живот — който е изразходван безсмислено, неразумно; съсипан, изхабен. — Дълбоко съжалявам, че станах навигатор — похабен, безсмислен живот! Н. Антонов, ВОМ, 171.
3. Прен. За здраве или орган на тялото — който е значително увреден поради нездравословен начин на живот. — Все пак нервите ви не са в ред. Повечето от бившите затворници и партизани са така. — Как? — С похабени нерви... Нужно ви е да избягвате дразненията, да живееете по-весело. Ем. Манов, БГ, 113. Похабено здраве.
4. Прен. За човек — който е морално покварен; развратен, разхайтен, развален. Афионът изчезна, но пиянството продължава. Пиянство на похабени души, пиянство на покварени сърца. Ив. Вазов, СНЖ, 81. Дойде ѝ [на Ирина] на ум, че той [Павел] сигурно бе виждал десетки честни мъже и жени, които се бореха и загиваха от студ, глад и рани в партизанските отряди и че патосът на техния живот бе далеч по-вълнуващ от драмата на някаква похабена светска развратница. Д. Димов, Т, 677. Господ мъдро и правилно е нарядил да има навсякъде по света люди, които да си изкарват хляба с всякидневен труд, нъ Господ не ще да бъдат тия людие разсипници .. и злочести; това ако има, то е зачтото има гламави, разпустени и похабени хора. Й. Груев, СП (превод), 212.