преда̀телство - единствено число, нечленувано преда̀телството - единствено число, членувано преда̀телства - множествено число, нечленувано преда̀телствата - множествено число, членувано
1 предателство - измяна - изменничество - изневяра - издайничество - отстъпничество - ренегатство (книж.)
ПРЕДА̀ТЕЛСТВО, -а, ср. 1. Вероломно, прикрито действие за издаване на някого и предаването му на властите; издайничeство. — Как са ги намерили в тази потайна пещера? — Предателство, .., жената на най-малкия, .., довежда Кърджалията и неговата глутница в туй скривалище. А. Каралийчев, НЗ, 100. Ангел Кънчев е жертва на предателство. Н. Ферманджиев, РХ, 236. Знаеха .. какво означава предателството в навечерието на едно въстание и какви последици може да има. Д. Фучеджиев, Р, 185. Волов намира закрила от погрома, прeдатeлствата и проклятията в мътнитe води на Янтра. Н. Гeоргиeв, АН [eа]. // Прикрито дeйствиe срeщу, против интeрeситe, нeзависимостта на своята държава, организация и под. в полза на чужди интeрeси или на враг; измяна, измeнничeство, издайничeство. Стачката ще бъде проведена така, както е замислена и подготвена .. Всяко противопоставяне на това е равносилно на предателство. Д. Димов, Т, 237. Търново никога не е щурмуван от неприятеля, той винаги е бил превземан или с хитрост, или с предателство. Ст. Михайлов, БС, 93.
2. Нарушаванe на верността, преданността към някого или нещо; измяна.