измя̀на - единствено число, нечленувано измя̀ната - единствено число, членувано измѐни - множествено число, нечленувано измѐните - множествено число, членувано
1 предателство - измяна - изменничество - изневяра - издайничество - отстъпничество - ренегатство (книж.)2 забежка (разг.) - измяна - изневяра - прелюбодеяние - прелюбодейство (книж.) - прелюбодействие (книж.)
ИЗМЯ̀НА, мн. измѐни, ж. Нарушаване на вярност, на преданост към някого или нещо; предателство. –