прелъстя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време прелъстя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време прелъстя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време прелъстя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време прелъстя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време прелъстя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време прелъстя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време прелъстя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време прелъстя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време прелъстя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време прелъстя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време прелъстя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение прелъстя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение прелъстя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прелъстя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие прелъстя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие прелъстя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прелъстя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие прелъстя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прелъстя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие прелъстя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие прелъстя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие прелъстя̀вайки - деепричастие прелъстя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие прелъстя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие прелъстя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие прелъстя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие прелъстя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие прелъстя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие прелъстя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие прелъстя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие прелъстя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие прелъстя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие прелъстя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие прелъстя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие прелъстя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие прелъстя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие прелъстя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие прелъстя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие прелъстя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие прелъстя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРЕЛЪСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прелъстя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Съзнателно предизвиквам у някого влечение, страст към себе си с цел сексуална връзка; съблазнявам. Някога я привличаше Мюрие със своя цинизъм, със своята духовитост, с изкуството си да прелъстява жени. Д. Димов, ОД, 234. — Ами ако не друг, а самият княз прелъсти жена ти? — Ти чуваш ли се какво приказваш? А. Гуляшки, ЗВ, 307. Обещавал на четирите девойки в нашата служба да се ожени за тях и една по една ги прелъстил. ВН, 1958, бр. 2225, 4. Причина за тая война дал Парис, син на Троянский цар Приама, като прелъстил и увлякъл хубавица Елена, жена на Менелая. ВИ, 22. Кажи дали мя вярно любиш ти, / или мя само пусто прелъсти, / че мя мислиш по вес ден, / мила моя гълъбице! Й. Груев, Г, 4.See more2. Разш. С думи, увещания, обещания, облаги и под. подбуждам, подтиквам, склонявам някого да се съгласи с нещо, да извърши или да приеме нещо; прелъгвам, излъгвам, съблазнявам. Не по-малко умееше той [Вълкович] да прелъстява и турците: от дългото му служене в Цариград .. той бе изучил тия ѝм слабости, чрез които може да се завладява тяхната душа. С. Радев, ССБ II, 538. Нури е много млад и е богатски син, не ще го прелъсти той със злато. Д. Талев, ЖС, 429. Прочетох за една самозвана депутация, която уж дохождала в Бруса с намерение да ни прелъсти да искаме от патриарха прошка. Г., 1863, бр. 10, 74. „Ако някой ви каже: тук е Христос, или там е, не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.“ [Мат. 24:23-24]. Ст. Тодоров, ККВВ [еа]. // За богатство, власт и под. — силно привличам някого. На бран е Звеница и не може да изневери; че той обича цар Самуила и родната земя: не ще го прелъсти бизантински разкош и нега. Н. Райнов, ВДБ, 188. Кръщелница на византийска княгиня, тя бленуваше за високо положение, блясъкът на короната я прелъстяваше. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 65. // Остар. Подбуждам някого да извърши нещо нередно, неправилно или лошо. Ересеучителите проповядаха учението си така, щото прелъстяваха и самите попове и калугери, които ставаха еретици. Р. Каролев, УБЧИ, 101. Понеже един от первите велможи Асенови, именем Иванко, .., согласи се сос братята си и сос още други человеци да убият Асеня .. Прелъсти же на това богомерзко свое и беззаконно дело и сестру Асенову. Хр. Павлович, Ц, 46. прелъстявам се, прелъстя се страд.
ПРЕЛЪСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; прелъстя̀ се св., непрех. 1. Изпитвам силна страст, сексуално желание към някого, който ми е харесал, направил ми е впечатление. Мнозина са прелъстиха от женската хубост. У, 1871, бр. 16, 255.
2. Разш. Изпитвам силно, непреодолимо желание да получа, да притежавам нещо или да извърша, да направя нещо, което силно ме привлича; изкушавам се, съблазнявам се. Някои от тях [търговците] се бяха прелъстили от преимуществата, които чужденците ѝм бяха показали. С. Радев, ССБ, I, 451. Тряба человек всегда да мисли смертта, за да не ся прелъсти, понеже тоя свят преминува без да го усещаме. А. Гранитски, ПР (превод), 117. Ангелите от второто и третото небо, като са се прелъстили, пожелали да разделят могуществото на Люциферна. ПСл, 1873, кн. 7-8, 78.
— Друга (остар.) форма: п р е л ъ̀ с т в а м.