препрѐчвам - първо лице, единствено число, сегашно време препрѐчваш - второ лице, единствено число, сегашно време препрѐчва - трето лице, единствено число, минало свършено време препрѐчваме - първо лице, множествено число, сегашно време препрѐчвате - второ лице, множествено число, сегашно време препрѐчват - трето лице, множествено число, сегашно време препрѐчвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време препрѐчвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време препрѐчвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време препрѐчваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време препрѐчваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време препрѐчвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение препрѐчвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение препрѐчващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие препрѐчващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие препрѐчващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие препрѐчваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие препрѐчващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие препрѐчващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие препрѐчващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие препрѐчващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие препрѐчващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие препрѐчвайки - деепричастие препрѐчвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие препрѐчвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие препрѐчвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие препрѐчвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие препрѐчвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие препрѐчвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие препрѐчвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие препрѐчвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие препрѐчвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие препрѐчван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие препрѐчвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие препрѐчваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие препрѐчвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие препрѐчваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие препрѐчвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие препрѐчваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие препрѐчвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие препрѐчваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРЕПРЀЧВАМ, -аш, несв.; препрѐча, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Слагам, поставям нещо напречно на друго нещо. От някаква болест беше просто прегънат надве и не можеше да ходи инак, освен като препречи тоягата си отзад на кръста и се залови с ръце за двата ѝ края. Й. Йовков, СЛ, 19. В ръцете на Вълкя остана дебелата част на остена. Дълго се мъчи да го счупи — удряше го в земята, .. препречваше го на коленете си и цяла се зачервяваше от напрежение. К. Петканов, ОБ, 142-143. — Напролет ще им [на трактористите] построиме отделно помещение, а сега ще ги отделиме с дъсчена преграда .. — Аз мисля да заковем летви .. По средата ще препречим няколко дъски, за да се получат две отделения. А. Гуляшки, МТС, 310. Селяните сечаха дърветата, обелваха корите им .. Съблечените липовини .. препречваха по язлъците и под сайвантите, за да си простират дрехите. Ст. Даскалов, СЛ, 5.See more2. Слагам, поставям нещо някъде като преграда, за да пречи. Изгубените животни се събрали заедно и се сгушили в хралупата на дебело дърво. Препречили сухи клони и затворили хралупата. Ран Босилек, ВП, 72. Той [юнакът] нарочно препречва коня на пътя, спира девойката. К. Петканов, ОБ, 1. Препречи стола на вратата на лавката си и тичешком тръгна към съдилището. Ив. Вазов, Съч. VII, 51. Натисна да затвори вратата. Беше късно. Краищата на нашите пушки отдавна бяха препречени на вратата. З. Стоянов, ЗБВ I, 200.
3. Поставям преграда, обикн. за да спра движението, преминаването на някого или на нещо по някакъв път или през някакъв отвор; запречвам1, преграждам. Препречи уличката с дългото си копие, викайки „Назад! Назад!“. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 287. Препречиха с пръти и шума входа на колибата и отидоха да живеят горе, в малката каменна къща на площадката. Д. Талев, И, 361. // Като заставам или се намирам някъде, спирам движението, преминаването на някого или на нещо по някакъв път или през някакъв отвор; запречвам1, преграждам, заприщвам. — Та смее се това турче, пръст ми показва и ми препречва вратата. Ст. Дичев, ЗС II, 712. Козаря спря пред пощата .. и пристъпи да влезе. Но един млад мъж с набръчкано лице и черни щръкнали мустачета му препречи пътя. Г. Караславов, Избр. съч. I, 218. Една вечер къщата му блокираха джандарми и едни отвлякоха най-големия му син за безчеловечни .. изтезания, а други останаха да му препречват за няколко деня изхода на стаята. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 66. Езоп стигна един много тесен път и посред него един голям камък, който беше препречил пътя. Л. Ковачев, БР, 1931, кн. 6, 212.
4. Като се намирам или заставам пред нещо, правя то да не се вижда; закривам1, затулвам. Близо до пейката се издигаше висока тополка, която препречваше светлината от уличната лампа. К. Калчев, СТ, 185. Гъсто сплетените листа на асмата, под която бе седнал, препречваха слънцето и само тук-таме по износеното му расо светулкаха малки подвижни блясъци. Ст. Дичев, ЗС I, 319. Гъстите корони на едри буки сплитат клони и препречват сребърните водопади на слънцето. Й. Радичков и др., ГСП, 97. // В съчет. със същ. п о г л е д. Преча, попречвам на някого да види, да забележи някого или нещо. Тя беше нагазила в реката, переше .. Русата ѝ коса, отпусната надолу току над водата, препречваше погледа ѝ, та затуй, увлечена в работата си, тя не го [Орфей] видя. Г. Караславов, Избр. съч. V, 223. Това не е Себат, Васил се лъже, димът, нощта препречват погледа. Ст. Дичев, ЗС I, 182.
5. Прех. и непрех. Остар. Минавам, преминавам някъде, обикн. напряко; преча2. Няколко бели силуета на закъснели за проверка войници препречиха край нас и потънаха .. в широкия казармен двор. Ст. Чилингиров, ХНН, 74. Напредя ни са виждаха да препречват по улицата някои жени, които потъваха в дворовете. З. Стоянов, ЗБВ II, 19. Препречи мълчалив широкия мегдан / мъдрителя и спре. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 224.
6. Непрех. Остар. Попречвам, възпрепятствам; препятствам. Дунава .. се беше разлял тая пролет твърде много, на което турците смятаха, че ще препречи на Московеца. Ц. Гинчев, ГК, 356. Кирил, едирненският владика, едно да ся отърве да не плаща месечина и друго .. да препречи на развитието на българщината по тези места, хвана да го [Пахомий] гони. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 82. М а р и я: — Съдбата ми е в Божията воля. / Ще искате ли с кърваво дело / властта си вий да превишите? Е л и с а в е т а: — Та кой ще ми препречи? Ив. Вазов, ИГП (превод), 47. препречвам се, препреча се страд. от препречвам в 1-4 знач. — А можеше ли все пак по някакъв начин човек да се покатери горе? .. — Би могло, господин подпоручик, с някоя греда, ако се препречи през дупките. П. Вежинов, НС, 134.
ПРЕПРЀЧВАМ СЕ несв.; препрѐча се св., непрех. 1. Заставам напречно, напреки на нещо, обикн. на някакъв път или отвор; запречвам се. Двама души заптии вървяха напред, за да ни отварят път, защото ако са случеше да са препречи някоя кола из тесните улици, за осем души не беше удобно и желателно да са провират — можеше някой да са откачи. З. Стоянов, ЗБВ III, 157. Шишманя преглътна жадно, сякаш нещо се препречи на гърлото му. В. Нешков, Н, 10. — Да пукне дано майка ти! .. Така ѝ се пада на вещицата! Кокали в гърлото ѝ да се препречат! О. Василев, ЖБ, 332.
2. Заставам пред някого или пред нещо като преграда, обикн. за да му попреча да мине или да извърши, да направи нещо; изпречвам се. Отвори вратата и тръгна. Рада и Мария се втурнаха подире му, но баба Божа се препречи на вратата и не ги пусна да излязат на двора. Б. Геронтиев, Б, 100. Мария се препречи пред Бояна и протегна ръце към детето. — Дай ми го и се върни на седянката, че там те чака Мона! К. Петканов, ДЧ, 135. Като наближиха пристанището, пратените изпитатели видяха себе си обиколени от много лодки с обръжени туземци, които им ся препречиха, за да ги не пущат да излязат на сухо. П. Кисимов, ОА I (превод), 83. Той [царският син] като ожеднял много, вмъкнал се във въбелта и като се напил, зел да излази; ала циганинът се препречил, та го не пущал и искал да го тикне да се удави. Христом. ВВ I, 31.
3. Прен. Ставам пречка, спънка за осъществяването, извършването на нещо; изпречвам се. — Ах, колко ви жаля и вас, и нея, че се е препречил на щастието ви тоя безчестник! Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 88. — Вълчане! Не се препречвай на късметя на младите. Искат се. Й. Йовков, Б, 144. „На мирната политика от мемоара на Тайния комитет — продължава Кисимов — се препречи революционната политика на четите.“ Ив. Унджиев, ВЛ, 72. Наумиха да изпратят и двата брата из столицата. Ала на това ся препречи един важен случай. Б. Димитров, Я I (превод), 106.
4. Показвам се, появявам се обикн. внезапно пред погледа на някого; изпречвам се. Високите тополи и клонестите върби се препречиха пред погледа му, дигнаха висок бряг. К. Петканов, ЗлЗ, 96.
◊ Вълк ми препречи пътя. Диал. Ще ми върви, ще имам успех, ще сполуча. Препречвам / препреча пътя на някого или на нещо. Попречвам на някого да направи нещо или не давам възможност нещо да се осъществи. Страшният Пантелей, тоя цар на околията, който цял живот му [на Хаджията] беше препречвал пътя, сега стоеше на двора безпомощен като жена, унизен от един презрян ратай. А. Гуляшки, СВ, 141. Той сви вежди. Оная, голямата бръчка между тях, що прорязваше челото му колчем трудностите препречваха пътя на народното дело, се очерта отново. Ст. Дичев, ЗС I, 224.