изпрѐчвам - първо лице, единствено число, сегашно време изпрѐчваш - второ лице, единствено число, сегашно време изпрѐчва - трето лице, единствено число, минало свършено време изпрѐчваме - първо лице, множествено число, сегашно време изпрѐчвате - второ лице, множествено число, сегашно време изпрѐчват - трето лице, множествено число, сегашно време изпрѐчвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпрѐчвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпрѐчвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпрѐчваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпрѐчваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпрѐчвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпрѐчвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпрѐчващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпрѐчващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изпрѐчващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изпрѐчваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпрѐчващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изпрѐчващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпрѐчващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изпрѐчващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпрѐчващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изпрѐчвайки - деепричастие изпрѐчвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпрѐчвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпрѐчвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпрѐчвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпрѐчвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпрѐчвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпрѐчвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпрѐчвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпрѐчвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпрѐчван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпрѐчвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпрѐчваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпрѐчвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпрѐчваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпрѐчвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпрѐчваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпрѐчвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпрѐчваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 препречвам - изпречвам
ИЗПРЀЧВАМ, -аш, несв.; изпрѐча, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям нещо пред някого или пред друго нещо като преграда, за да пречи. Бедният човек изпречи двете си ръце срещу ятаганите в същия миг, когато черноликият турчин с кървав още нож в ръката се оглеждаше за Найдена. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 17.See more2. Поставям нещо или някого пред погледа, очите на някого, обикн. за да го забележи или да го види по-добре. Показва ми едно огледалце, изпречва го пред очите ми: – Виж се какъв си смешен. К. Калчев, ПИЖ, 180. И нямаше случай, където магарето да не се похвали с опашката си или да не я изпречи на показ. Елин Пелин, ПР, 47. – Чакаме да видим докъде ще я докара дядо ти Раковски! – изсмя се Косоваца. Васил изпречи лицето си пред неговото. – Дето трябва, там ще я докара! – каза той остро. Ст. Дичев, ЗС I, 232. изпречвам се, изпреча се страд.
ИЗПРЀЧВАМ СЕ несв.; изпрѐча се св., непрех. 1. Заставам пред някого или пред нещо като преграда, обикн. за да му попреча да извърши, да направи нещо; препречвам се. – Не, ще останеш още – настояваше Калинов упорито, като стана и се изпречи пред Нанка. Т. Влайков, Съч. II, 180. – Мен ли обвиняваш! – изкрещя Павел гневно и обиден, цял треперещ, вдигна ръка срещу Божан. Петър се изпречи между двамата. Елин Пелин, Съч. III, 59. Горан се изпречи пред него и загради пътя му. Марин рече да го подмине, но Горан го хвана за ръкава и го спря. Д. Ангелов, ЖС, 312. Че месяца е тъмно тяло, то вече са доказа; следователно, щом земята са изпречи между него и източника на неговата светлина – слънцето, то светлината на месяца са пресича, той става невидим и преминува в затмение. Д. Витанов, НС (превод), 33.
2. Прен. Ставам пречка, спънка за осъществяването, извършването на нещо. – Ти склони? Уплаши те гневът на баща ти? Аз ще сломя тоя гняв и всичко, що се изпречи между нас и любовта ни. Ив. Вазов, Съч. XX, 24. Отново се обърна той към младата си жена – сега по-бърз, по-нетърпелив, сякаш да отстрани, да заличи всяко нещо, което можеше да се изпречи между тях. Д. Талев, ПК, 111. Наистина тези братски споразумения заслужват общо уважение, защото те, тримата [владетели], до тази минута удържаха целокупен европейския мир и полагат още големи старания да не би някак си са изпречеше нещо против плана им. Лет., 1876, 7. Напанагон, големи мъчнотии му ся изпречиха, кога да ся учи на американските закони. Й. Груев, СП (превод), 180.
3. Показвам се, появявам се обикн. внезапно пред погледа на някого. Изведнъж човешка сянка закри пламъка на борината, един човек се изпречи на прага. – Добромир! – извика Райко и се стъписа. Ст. Загорчинов, ДП, 469. Внезапно колата се отбива вдясно – и пред нас се изпречват няколко бели палатки. Л. Стоянов, X, 59. Като стигнете в живописното село Власи, пред вас се изпречват не по-малко величествени скали, прорязани в дъното от същата буйна Ермаq и образуват чудесния пролом Ждрело. Ал. Константинов, Съч., 104. Те изминаха една полянка и пред тях се изпречиха ясно високите зидове на манастира. Ив. Вазов, Съч. XXII, 25.
4. Прен. Обикн. с предл. в и в съчет. със същ. като памет, съзнание, въображение и под. За образ, мисъл и под. – появявам се внезапно. И когато в паметта му се изпречи милият образ на неговата майка, той въздъхна дълбоко. Елин Пелин, ЯБ, 110. Не само предметите, които е изучавал, но и самите му професори се изпречиха в неговата [на чиновника] прясна още памет. М. Георгиев, Избр. разк., 219. Тоя зимен ден никога не мога да забравя и винаги при подобна студена зима изпречва ми се тази картина: каруцар и с четирима ни вътре и преметната отгоре ни черга. Л. Стоянов, СбАСЕП, 306. – Страшните мисли вървят неотлъчно подире ми и на всяка стъпка се изпречват отпреде ми. В. Друмев, И, 18.
5. Прен. Обикн. с предл. пред. За въпрос, проблем и под. – възниквам, появявам се, пораждам се внезапно. Колко години Константин е следвал при Софрония, не се знае, но все ще тряба да е бил вече дошел до една възраст, когато след завършване курса на учението в Самоков пред родителите трябало е да се изпречи въпросът какво да се прави с юношата. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 622. Искаше веднага да се види със Станкул, да поразговаря с него по всички въпроси, които тъй неочаквано бяха се изпречили пред „Нова Мизия“. Ст. Марков, ДБ, 408. Ще накарат Портата да приеме условията за мира. Но как ще я накарат и как ще ги приеме? И като ги приеме, ще ли ги турне в действие? Тези са въпросите, които ни са изпречват. НБ, 1876, бр. 43, 168–169.
◊ Изпречвам се / изпреча се на пътя на някого. 1. Попречвам на някого в някаква работа, дейност. Ще се върне в селото и тежко на този, който се изпречи на пътя му. К. Петканов, ДЧ, 438. 2. Установявам някаква връзка, запознанство с някого, което оказва влияние върху моята или неговата съдба, живот. Жена беше се изпречила на пътя им, а всичко това не предвещаваше нищо добро. Й. Йовков, СЛ, 10. В Галац се срещнал с нашия дряновец дядо Максим Гайкович. Поискал от чича Марина да му препоръча момче дряновче – да го проводи на учение в Русия. И ей на, че аз се изпречих на пътя на чича Марина! Д. Марчевски, ДВ, 86. Изпречвам се / изпреча се пред очите на някого. Показвам се, появявам се пред някого, обикн. ненадейно. Скоро пред очите на Ян Бибиян се изпречи една грамадна суха гора с големи странни дървета. Елин Пелин, ЯБ, 109. Щом стъпихме на шосето, стражарят ни тласна по него и ни заповяда да не се изпречваме вече пред очите му. Г. Белев, ПЕМ, 116. Тия кръстоносци опустошаваха всичко, щото им ся изпречеше пред очите. Д. Войников, КБИ, 136–137.