привъ̀рзан - единствено число, мъжки род, нечленувано привъ̀рзания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член привъ̀рзаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член привъ̀рзана - единствено число, женски род, нечленувано привъ̀рзаната - единствено число, женски род, членувано привъ̀рзано - единствено число, среден род, нечленувано привъ̀рзаното - единствено число, среден род, членувано привъ̀рзани - множествено число, нечленувано привъ̀рзаните - множествено число, членувано
ПРИВЪ̀РЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от привържа като прил. Обикн. с предл. к ъ м или (остар.) н а. Който е изпълнен с трайни чувства на симпатия, обич към някого или нещо и му засвидетелства вярност, отдаденост; предан. Милан не знаеше отгде идат тия мъки, но искаше някак да го утеши и като не смееше да го попита, ставаше само по-привързан и по-внимателен към него. Й. Йовков, ПК, 202.
Не беше ли той привързаният — може би прекалено привързаният към своето семейство баща, и преданият — твърде много преданият на своята работа лекар! Вл. Полянов, ПП, 154. Оня беше, разбира се, просто селянче. Но затова пък — толкова умно, толкова схватливо и най-важното, така сърдечно и привързано! Д. Калфов, Избр. разк., 292. Ния се залавяше с децата на етърва си и вършеше с майчинска грижовност дори и най-грубата работа около тях .. децата бяха привързани към нея и я обичаха. Д. Талев, ПК, 108-109. — Кажи ѝ да го вземе... Той е добър... Привързан ще бъде на оная, която ще го люби. Ив. Вазов, Съч. XXI, 67.See more