пригодѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано пригодѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член пригодѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пригодѐна - единствено число, женски род, нечленувано пригодѐната - единствено число, женски род, членувано пригодѐно - единствено число, среден род, нечленувано пригодѐното - единствено число, среден род, членувано пригодѐни - множествено число, нечленувано пригодѐните - множествено число, членувано
ПРИГО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. с предл. з а. 1. Който отговаря на определени условия или изисквания и може да се използва за определена цел; годен, удобен, подходящ. Това помещение беше много по-широко от предишното, по-пригодно за събрания и вечеринки. Г. Караславов, ОХ III, 196.
Странджа не може да се похвали като Стара планина с белоснежни върхове, но топлите ѝ гънки са тъй пригодни за скривалище, че хайдутите са живели там през цялата зима. Н. Хайтов, ШГ, 10. Малките прозорчета на долния кат напомняха бойници, пригодни за отблъскване на вражески пристъпи. Д. Спространов, ОП, 33. Мнозина учени слависти .. са са занимавали за съставянието на една общеславянска азбука, пригодна за сичките днешни славенски наречия. Ч, 1875, кн. 5, 197.See more2. За човек — който притежава необходимите качества, за да се справи успешно с някаква работа; годен, способен, подходящ. Роден и израснал във Влашко, Диамандеску би бил най-пригодният човек за една българо-румънска политика. Ст. Дичев, ЗС I, 419. Сериозно се замисли и върху въпроса да подбере пригодни свои хора за кмет и съветници. Т. Влайков, Съч. III, 89. И всякой, що да е за работа пригоден, / труд не пожали, пред олтара всенароден / принесе своя труд. П. П. Славейков, КП III, 189.