прилѝчно -
ПРИЛЍЧНО нареч. 1. Съобразно, в съответствие с изискванията на приличието; благоприлично, пристойно. Тя веднага се изми, облече се прилично и преди да започне готвенето, отиде да здрависа гостите. Ст. Марков, ДБ, 224. И сестра ми, и братята ми, и жените им се държаха съвсем прилично и непринудено. Л. Станев, ПХ, 135.
2. С гл. с ъ м в 3 л. ед. Означава, че нещо е в съответствие с изискванията на приличието; благоприлично, пристойно. — Другарю, свалете си краката, не е прилично да се лежи с обувки на канапето. Х. Бенадов, СбСт, 92. Филип вдигна поучително пръст: — Клео, що за възпитание? Когато стар човек се подхлъзне, прилично е младите да се правят, че нищо не са видели. Ем. Манов, БГ, 31.
3. Разг. Колкото е необходимо; достатъчно, добре.