примирѐние - единствено число, нечленувано примирѐнието - единствено число, членувано
ПРИМИРЀНИЕ, мн. няма, ср. 1. Чувство, душевно състояние, при което някой възприема нещо нежелано, неприятно (обикн. беда, несправедливост, съдба и др.) без противопоставяне, отпор, възражение, макар да не е съгласен с него. Тя [Ирина] не отговори. Гледаше мрачно и втренчено пред себе си. Сълзите ѝ се попиваха от горчива мъка, от тихо и безропотно примирение. Д. Димов, Т, 27. На устните му трептеше неутолима печал. Не беше само печал, а тихо примирение с жестоката съдба. И. Петров, НЛ, 299. Дядо Петър и снаха му вървяха пред стражарите с тежкото чувство на примирение пред безизходността. Х. Русев, ПС, 75. Младините ще минат незабелязано, ще дойде неумолимата старост... и глухо примирение в тъпия вече поглед... М. Кремен, РЯ, 355. Погледите на болните изразяваха някакво примирение и често се устремяваха към вратата — ще дойде ли очакваната помощ? Сп. Кралевски, ВО, 64.
2. Помирение.