смирѐние - единствено число, нечленувано смирѐнието - единствено число, членувано смирѐния - множествено число, нечленувано смирѐнията - множествено число, членувано
смирèние, мн. няма, ср. Отсъствие на гордост, на високомерие; покорност.
Колко принизен се чувствуваше в смирението си и колко отчаян беше от слабостта на човешките си сили. Йовков. Той закри очите си с ръка и повтори молбата си с такова смирение, че сърцето на младата туркиня се сви. Елин Пелин. Робско смирение.See more