присъ̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време присъ̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време присъ̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време присъ̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време присъ̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време присъ̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време присъ̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време присъ̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време присъ̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време присъ̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време присъ̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време присъ̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение присъ̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение присъ̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие присъ̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие присъ̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие присъ̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие присъ̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие присъ̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие присъ̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие присъ̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие присъ̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие присъ̀ждайки - деепричастие присъ̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие присъ̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие присъ̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие присъ̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие присъ̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие присъ̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие присъ̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие присъ̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие присъ̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие присъ̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие присъ̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие присъ̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие присъ̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие присъ̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие присъ̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие присъ̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие присъ̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие присъ̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИСЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; присъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Определям и решавам, че нещо е подходящо за някого и следва да му се даде; отреждам, отсъждам.
"Мъжо, подхвана тя [майката], колко често сме бъбрили и сме премисляли бъдния весел ден, в който най-сетне Херман ще си избере невяста ..; ту туй момиче, ту друго сме му присъждали ние в своите родителски речи.“ А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 111. // Давам оценка на някого, нещо; преценявам, оценявам. Не говоря за обществото и читателите; трудно е да се отгадае колко са и как тачат те един писател. Думата е за онези, които съдят, отсъждат и присъждат в литературата. Г. Райчев, СбАСЕП, 140.See more2. В съчет. със същ. н а г р а д а, с т е п е н, з в а н и е. Удостоявам някого с означеното от съществителното. Съветът на Каролингския институт в Стокхолм, който присъжда Нобеловата награда, е решил да не се дават награди през 1940 година. БНТ, 1940, бр. 203, 4. Присъждам звание. Δ Присъждам степен.
3. За бог, съдба и под. — предопределям, решавам нещо да се случи на някого по точно определен начин; отреждам. Лошото на бащата е поразия за децата. Той взел-дал. А те? — Право е. Но, все пак, като зная, колко много ни напакости [Танас], ще ми се да вярвам, че тука има пръст и Оня, който седи над нас и присъжда всекиму според делата. Ст. Чилингиров, ХНН, 182-183. В стремително втренчените очи на Юлий II, в навъсеното му чело, в устните му енергично сключени, .., четете нагледно колко несъобразно е била постъпила съдбата с него, като му е присъдила да носи калугерско расо. К. Величков, ПССъч. III, 178-179.
4. Спорт. Отсъждам (във 2 знач.). Присъдиха служебна загуба на неявилия се отбор. Δ В мача присъдиха на няколко пъти неправилно наказателен удар.
5. Прех. и непрех. Остар. Юрид. Издавам присъда. Камен започна речта си с въодушевление. Той за първи път чуваше гласа си на открито и високо да произнася думи, за които полицията разстрелваше и фашисткият съд присъждаше смърт. К. Ламбрев, СП, 135. Щом станеше тъдява престъпление, / веднага го [графа] повикваха и той / пристигаше и под небето ведро / присъждаше, без людите да плаши, / по право и закон. Фр. Шилер, ВТ (превод), 80-81.
6. Остар. и диал. Укорявам, съдя, осъждам. Не можеше да си обясни защо тая жена толкова му се перчи и го присъжда. Ст. Даскалов, ЕС, 22. Трябваше да мисли за всичко и за всекиго, да раздава оръжие, припаси, да настанява бежанци, да присъжда крамолници. Д. Рачев, СС, 246. Не присъждай за онова, що не знаеш. Д. Манчев, БЕ I, 126. присъждам се, присъдя се страд. При повреда [в мотокроса] се присъждат допълнителни наказателни точки. НС, 1955, бр. 92, 7.