пробо̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време пробо̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време пробо̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време пробо̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време пробо̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време пробо̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време пробо̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пробо̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пробо̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пробо̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пробо̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пробо̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пробо̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пробо̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пробо̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пробо̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пробо̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пробо̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пробо̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пробо̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пробо̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пробо̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пробо̀ждайки - деепричастие пробо̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пробо̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пробо̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пробо̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пробо̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пробо̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пробо̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пробо̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пробо̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пробо̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пробо̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пробо̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пробо̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пробо̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пробо̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пробо̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пробо̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пробо̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОБО̀ЖДАМ, -аш, несв.; пробода̀, -ѐш, мин. св. пробо̀дох, прич. мин. св. деят. пробо̀л, -а, -о, мн. -и, св., прех. 1. Нарушавам целостта на нещо като го бода, бодвам силно, докрай, навътре, надълбоко, така че да направя отвор, дупка с остър предмет; намушквам, промушквам, продупчвам, забождам2. Пробождаш с една игла кървава точица на междувеждието си, изправяш се пред огледалото, вперваш очи в червената точица и гледаш. О. Василев, ЖБ, 276. Иван взе отнапред подострен колец и започна да пробожда с него дупки в лехата. М. Марчевски, П, 271. // Прен. Преминавам през нещо или някъде през въздушно, водно или др. пространство; прекосявам1. Те [делфините] пробождаха дружно водата на стотици места и стотици блестящи дъги се извиваха. Н. Антонов, ВОМ, 62. ● Обр. Стрелбата бе прекратена и вън бе настанало затишие. Бе се стъмнило съвсем, но по небето все още имаше бледи светлини — нежна мъглица от далечни отражения, които звездите сякаш с мъка напираха да прободат. П. Вежинов, ВП, 22. Сочна зеленина опасваше челото на тия непристъпни отдолу скали. По средата като запалено светеше меденото кубе на манастир. Самотен бор пробождаше с върха си небесната синева. П. Проданов, С, 120-121. Само рядка, разсеяна пушечна стрелба пробождаше тишината на настъпилата вечер и напомняше на часовите да бдят на своя пост. Ив. Мартинов, ДТ, 209.
2. Като бода някого или нещо с остър предмет навътре, към вътрешността му преминавам открай докрай; пронизвам, промушвам, промушквам. Но острието на стоманения щик прободе само брезента на носилката и разтроши левия глезен на фронтовака през трофейния му английски ботуш. А. Гуляшки, Л, 5. От свода до основите мостът бе обрасъл в треволяк .. Магарешки трън бе пробол бялата кухина, възстранно навървил се там. Р. Сугарев, СС, 125. Дори да стигнат незабелязано до немските позиции, бойците няма да имат сила да прободат с разтрепераните си от умора ръце картонени мишени, та камо ли живи бойци. П. Вежинов, ЗЧР, 170. ● Обр. Искърът, който пробожда горделивия Балкан в сърцето и отива, та се дави в Дунава, нему само прави поклон. З. Стоянов, ХБ, 375.
3. Наранявам тялото (или част от тялото) на човек или животно, обикн. с нож, сабя и под., като обикн. причинявам смърт; убивам, намушквам. Какъв мъж си ти, Лазе, как не извади нож да го прободеш. Д. Талев, ЖС, 380. Сигурно беше улучила и пробола [стрелата] сърцето ѝ [на мечката], иначе надали щеше мигновено да се свлече върху прогизналата земя. А. Гуляшки, ЗВ, 353. По вълните се хлъзнала лодка, в която стоял изправен човек с дълга вила. Той пробол гъбата с вилата .. и я метнал върху купчината заловени морски гъби. П. Бобев, ЗП, 110. Кажи ми, кажи, бедний народе, / кой та в таз рабска люлка люлее? / Тоз ли, что спасителят прободе / на кръсът нявга зверски в ребрата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 11. Издигнаха го там на островърхий кол, / опънаха — схрущя... И острий върх, пробол / корема, над гърба изкочи разкървавен... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 266-267. // За рогат добитък — мушкам с рогата. Д а ф и н а: — Кога свири тя, аз виждам чер козел, който се спуща към мене. (Потреперва.) Спуща се да ме прободе. Ив. Кирилов, Ж, 17.
4. Прен. За очи, поглед и под. — гледам някого или нещо съсредоточено, с подчертан интерес или като израз на силни чувства; пронизвам. Припомни си .. куцата жена — как преминаваше в бялата мъглица и как внезапно обръщаше глава, за да го прободе с погледа си. Й. Радичков, СР, 32. Тя се спря до него [Гражев] и затвори от умора очи. И когато ги отвори, .. го прободоха със студен и горд блясък. Ив. Мартинов, ДТ, 65. Акранов си представи напуснатата преждевременно трапеза в летния дворец, .., изящните движения на съпругата си Корнелия, която си сипва за трети път желиран език, докато очите ѝ пробождат майонезата с раци. Й. Попов, ИЖП, 33. ● Обр. Слънцето пробождаше листата на кестена и аз не се питах .. дали кестена го боли. Ст. Стратиев, СВМ, 17.
5. Прен. За физическа или душевна болка — появявам се изведнъж, ненадейно в тялото или част от тялото; пронизвам. През това време помощник-командирът пълзеше бързо назад .. От заморяването в дясната гръд почна остро да го пробожда старият плеврит. П. Вежинов, ВР, 267. Марин се надигна и лицето му се изкриви: пак го прободе в кръста, пак го защракаха колената... Ив. Венков, ХКН, 42.
6. Прен. За нещо, което израства от вътрешността на друго, над неговата повърхност — изниквам, пониквам. Млади кълнове пробождат рохкавата пръст. Й. Йовков, Ж 1945, 76. Ето го — нейният син, едър, снажен... с току-що проболи мустачки. Ст. Даскалов, ПЯ, 98.
7. Спец. За права, линия и под. — преминавам през нещо, пресичам нещо, имам обща точка с нещо (равнина, повърхност). През върховете А, В, С са прекарани прави, успоредни на правата DD1, които пробождат равнините на срещуположните стени съответно в точки А1, В1, С1. Матем., 1965, кн. 1, 37. Магнитният поток графично се характеризира с броя на силовите линии на магнитното поле, които пробождат дадена повърхност. Физ. Х кл, 1958, 177. пробождам се, пробода се страд. и възвр. Тази материя е много плътна, трудно се пробожда. Δ Сам се прободох с ножа.
ПРОБО̀ЖДАМ СЕ несв.; пробода̀ се св., непрех. 1. Ранявам се, наранявам се на нещо остро. Прободох се на един пирон.
2. Разш. Убивам се. — Какво не изпатих, докле доведа тая болярка тука! Огън девойка — с ножа ми искаше да се прободе, а като нагазихме в Марица, без малко щеше да се хвърли във водата. Ст. Загорчинов, ДП, 158.
– Друга (остар. и диал.) форма: п р о б а̀ ж д а м.