прому̀швам - първо лице, единствено число, сегашно време прому̀шваш - второ лице, единствено число, сегашно време прому̀шва - трето лице, единствено число, минало свършено време прому̀шваме - първо лице, множествено число, сегашно време прому̀швате - второ лице, множествено число, сегашно време прому̀шват - трето лице, множествено число, сегашно време прому̀швах - първо лице, единствено число, минало несвършено време прому̀швахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време прому̀швахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време прому̀шваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време прому̀шваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време прому̀швай - второ лице, единствено число, повелително наклонение прому̀швайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение прому̀шващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прому̀шващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие прому̀шващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие прому̀шваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прому̀шващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие прому̀шващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прому̀шващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие прому̀шващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие прому̀шващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие прому̀швайки - деепричастие прому̀швал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие прому̀швалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие прому̀швалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие прому̀швала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие прому̀швалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие прому̀швало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие прому̀швалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие прому̀швали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие прому̀швалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие прому̀шван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие прому̀швания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие прому̀шваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие прому̀швана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие прому̀шваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие прому̀швано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие прому̀шваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие прому̀швани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие прому̀шваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОМУ̀ШВАМ, -аш, несв.; прому̀ша, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Нарушавам целостта на нещо, като го мушвам, бодвам надълбоко или от край до край с остър предмет; пробождам, пронизвам, намушквам. Прости клечки, казва, дялани от леска, като ония клечки, дето промушват с тях чувалите, но като ги отпуснеш към земята .., те се навеждат натам, накъдето има пари. Й. Йовков, Събр. съч. ІІІ, 1977 [еа]. Почнал да муши с шило. Промушил меховете и водата изтекла. В. Вълчев, ХП [еа]. Момъкът взема половин франзелка, промушва я с дебелото горещо желязо, после намазва кренвирша с горчица и го пъхва вътре в хляба. Б. Райнов, ДВ, 134.See more2. Наранявам тялото (или част от тялото) на човек или животно с хладно оръжие или остър предмет надълбоко или от край до край; пробождам, пронизвам, намушквам. Пратих му още два куршума и го промуших с байонета в гърдите. Ив. Вазов, Съч. ХV, 131. Царят почти се изправи и с меча си, скрит под плаща, се опита да промуши Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 453. Единият от турците се дръпна стъпка назад цял издраскан по лицето и промуши Ружа в гърдите с дългия си щик. Д. Талев, И, 574. С настървение нападателите въртяха оръжията си, промушваха, посичаха. Боят кипеше жесток, безпощаден. К, 1986, кн. 8, 52. Ловецът промуши животното с копието си. ● Обр. Тия думи промушиха с остър шиш доктора. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 134. // За хладно оръжие или остър предмет — причинявам нараняване в тялото (или част от тялото) на човек или животно, като прониквам надълбоко или от край до край; пробождам, пронизвам, забивам се. Тоя нож .. беше насочен от незнайна ръка срещу му и щеше да го промуши в гърдите. А. Страшимиров, ЕД, 199. При мятането връз коня изпада предпазното дъно на ножницата му и оголеното острие го промушило в бедрото. Д. Гетов, ИН (превод) [еа]. Кортес имаше нещастието на повечето си войници, сиреч рани ся със стрела, която промуши лявата му ръка. П. Кисимов, ОА II (превод), 136. Деян се сви и люпна на земята: / промушил бе щикът юнашкото сърце! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 236.
3. Правя нещо да премине през тесен отвор, дупка, цепнатина и под., между нагъсто разположени неща или през някаква тъкан, материя и др.; провирам, промъквам, прокарвам, пропъхвам. Едно по едно промушваше копчетата през илиците, до последното. Г. Величков, НУ, 8. Чува се как Игнат става, после той открехва съвсем леко вратата и промушва бутилката. К. Топалов, СТ, 16. Бавно промушвам пушката между корените, като я придържам само с едната ръка. К. Трайков, ВК (превод) [еа]. От нашия отбор играе Тончо .. Той едва тича и другите все му промушват топката между краката. Г. Данаилов, ДИВ, 59. Със свито сърце и стиснати зъби промушвам иглата през плата и съвсем осезаемо усещам как роклята веднага се обезформя. К. Великова-Дарева, ТЖБ (превод) [еа]. // Вкарвам или подавам част от тялото си (глава, ръка и др.) през тесен отвор, процеп и под.; промъквам. Ленко бързо промуши русата си глава през вратичката и докато те [гостите] се суетяха около автомобила, той успя дори да ги огледа. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 245. Гарванът, .., се преструваше, че спи, като от време на време отваряше кръглите си очи, преди да промуши голямата си човка през решетките. Л. Сталева, ЛЛ (превод) [еа]. Като птичките от юг дошли сте, / мои малки хубави деца, / .. / Тъй жадувам мъничките пръсти / с устните си да докосна пак, / през железните решетки гъсти / промушете мънички ръце. Кр. Белев, ПЗБ, 18. промушвам се, промуша се I. Страд. от промушвам. Когато копчето е с две дупки, иглата се промушва през едната дупка, прокарва се конецът до втората дупка и през нея минава наново в плата. Н. Афлатарлиева и др., ТГДО, 60-61. Да се промъкне през обоза беше също така безкрайно трудно, пътят едва стигаше за колите, все едно беше да се промуши конец през тясно иглено ухо. А. Гуляшки, ЗВ, 35. Бутът , .., се измива, а след това се подсушава с чиста кърпа и се промушва на десетина места с остър нож. Л. Петров и др., БНК [еа]. II. Възвр. от промушвам във 2 знач. Той разтворил едно джебно ножче и когато вижда, че се намира в ръцете на своите врагове, промушва се в сърцето и пада полумъртъв на пода. Хр. Радевски, Избр. пр III, 138-139. Той бръкна в куюм джобове, / извади ножче инджерче, / че са в сърцето промуши. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 72. III. Взаим. от промушвам във 2 знач. Промушиха се едновременно двамата и се строполиха мъртви един върху друг. Тарас, ТМТС, 107. За кошутата мъжките водят помежду си ожесточени борби .. Те се промушват с рогата си или ги преплитат тъй, че не могат да ги отделят. П. Петков, СП, 52.
ПРОМУ̀ШВАМ СЕ несв.; прому̀ша се св., непрех. 1. Обикн. с предл. п р е з, п о д и др. Мушвам се и минавам през тесен отвор, дупка, цепнатина и под. или под нещо; промъквам се, провирам се, пропъхвам се. Той видя широкия отвор, широк, колкото да се промушиш оттатък по колене. Т. Монов, СН, 256. Кучето, което беше избягало от квачката, като беше се промушило през бодливия тел, се връща и без да обръща внимание на петлите, отива право към тях. Й. Йовков, АМГ, 202. Домна влезе, по-право промуши се гъвкаво през вратата, която полуотвори. Б. Болгар, Б, 123. Преминахме един зад друг цялото гробище, след това се събрахме и се промушихме под телената ограда. К. Калчев, ДНГ, 147. ● Обр. Между тежките завеси на големите прозорци в кабинета се промушваше сноп лъчи от бледото януарско слънце. Ст. Дичев, ЗС II, 790. // Обикн. с предл. п р е з, м е ж д у, и з. Минавам през гъсталак или между множество струпани хора или предмети обикн. с труд, усилие, като преодолявам препятствия; промъквам се, провирам се. Прескочихме оградата, промушихме се между царевичните стебла и пропълзяхме към стълбата. П. Стъпов, ЧОТ, 38. Момчетата се промушиха из храстите и след малко стигнаха горе, в подножието на високите отвесни скали. Д. Марчевски, ДВ, 129. Промуших се между посрещачите и тъкмо се озовах зад гарата, видях тате. А. Михайлов, ДШ, 79. Найден изтръгна насила ръката си, промуши се през множеството и излезе от черквата. В. Геновска, СГ, 538. Пияни младежи подгонваха простите моми, които с писък и смехове се промушваха из навалицата, натрупала се около двама полуголи снажни борци. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 23.
2. Влизам или минавам някъде незабелязано, тайно, крадешком; промъквам се, вмъквам се, прокрадвам се. През тази митница .. годишно преминават .. над три милиона пътници. Да си един от три милиона и да не успееш незабелязано да се промушиш, та това е направо невероятно. В. Робов, ПВ, 33. На пръсти, с ръка в джоба, където крие пистолета си, той се промушва в градината, изкачва стъпалата на терасата и стига до една от стъклените врати. В. Бочева, ЗМО (превод) [еа].
ПРОМУ̀ШВА МЕ несв.; прому̀ши ме св., непрех. Изпитвам внезапна остра, пронизваща болка някъде. Понякога ме промушва в сърдечната област.
◊ Промушвам се / промуша се между капките. Разг. 1. Оставам незабелязан, успявам да вляза или да мина някъде, без да ме видят. 2. Успявам да се отърва, да се измъкна от нещо неприятно. — Нашият секретар много обича да заседава... — Е, тогава ще трябва да се промуша между капките! — засмя се Петко. Ст. Даскалов, СЛ, 86.