пропа̀дам - първо лице, единствено число, сегашно време пропа̀даш - второ лице, единствено число, сегашно време пропа̀да - трето лице, единствено число, минало свършено време пропа̀даме - първо лице, множествено число, сегашно време пропа̀дате - второ лице, множествено число, сегашно време пропа̀дат - трето лице, множествено число, сегашно време пропа̀дах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пропа̀дахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пропа̀дахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пропа̀даха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пропа̀даше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пропа̀дай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пропа̀дайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пропа̀дащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропа̀дащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пропа̀дащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пропа̀даща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропа̀дащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пропа̀дащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропа̀дащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пропа̀дащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропа̀дащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пропа̀дайки - деепричастие пропа̀дал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пропа̀далия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пропа̀далият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пропа̀дала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пропа̀далата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пропа̀дало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пропа̀далото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пропа̀дали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пропа̀далите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 потъвам - пропадам - хлътвам - продънвам се 2 рухвам (прен.) - провалям се (за планове или намерения и - пропадам (прен.)3 пропадам - банкрутирам - фалирам - разорявам сеSee more
ПРОПА̀ДАМ, -аш, несв.; пропа̀дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Падам изведнъж навътре в някакво дълбоко празно пространство (дупка, отвор и под.); хлътвам. Полека-лека той дохождаше в себе си. Спомни си, че той бе влязъл в пещерата и че ненадейно бе пропаднал в някаква яма. Ив. Вазов, Съч. X, 130. Те [жените] и трите, както си вървяха, изведнъж и по най-внезапен начин пропаднаха в една дупка. Й. Радичков, НС, 69. Колата беше натоварена с дърва и беше пропаднала в канавката. Д. Кисьов, Щ, 403. Иванчо станал и тръгнал из гората и като вървял из една тясна пътека и зяпал по дърветата, така пропаднал в една дупка. СГ, 1894, кн. 1, 458. Та не хвана дъжд за три години, / та се спука земя девет лахта [лакти]; / пропаднаха стари баби с бели глави, / пропаднаха стари дядове с бели бради, / пропаднаха малки деца с позлатени люлки. Нар. пес., СбИБ, 35. У бездната да пропаднеш! Клетва, СбНУ XI, 168. // За самолет и под. — при летене попадам във въздушна яма и се спускам изведнъж надолу. Червената светлина над вратата на пилотската кабина предупреждаваше за приближаваща въздушна яма. И наистина, след няколко секунди самолетът пропадна. Много неприятно чувство. Усетих главозамайване и натиск на диафрагмата. Г. Белев, КВА, 39. Самолетът непрестанно вибрираше и от време на време силно пропадаше или рязко се наклоняваше встрани. Л. Колечкова, Л (превод) [еа]. // За плавателно средство — при силно вълнение бивам увлечен от вълните надолу. Лодката летеше по гребена на вълните или пропадаше изведнъж в мрачните дълбини, готови да я погълнат завинаги. П. Вежинов, ДБ, 97. Корабчето почна да пропада плавно и меко и Мануш усещаше по гърдите си тръпки, каквито бе усещал като дете, когато се люлееше с въже под ореха. И. Петров, МВ, 214.
2. При движение по дълбок сняг, дълбока кал, по тинесто, блатисто място и под — изведнъж хлътвам надолу в снега, калта, тинята; затъвам. Не си взех приспособленията за ходене из дълбок сняг и на места пропадам в снежните преспи до пояс. К. Трайков, ВК (превод) [еа]. Па заброди слуга Аливера. / Кога беше първата затока, / пропаднал е коня до гривата; / кога беше втората затока, / пропаднал е коня до зенгии; / кога беше третата затока, / пропаднал е коня до колена. Нар. пес., СбНУ ХLV, 365. Каруцата пропадна в калта и дълго време не можаха да я изтеглят.
3. Прен. За път, река и под. — изведнъж поемам посока надолу по голям наклон, стръмнина; спускам се. В съседната долчина, където пропадаше черният есенен път, заруча като гайдуница песен на звънчета. А. Каралийчев, В, 23-24. От другата страна на тунела, където реката с гръм и трясък пропада в джендема, имаш чувството, че наистина се намираш пред дверите на някакво „пъкло“. Н. Стефанова, РП, 143. Летният пейзаж на районите, из които се скитах, с всеки изминат ден ставаше все повече и повече еднообразен и беден, макар че тук и там земята бе нагъната, пътищата се извиваха живописно през нея и пропадаха внезапно зад някоя малка височина. Й. Радичков, С [еа]. Пистата, по която се спускаха с Цвета, пропадаше в отвесна скалиста пропаст. Момичето изчезна в нея и след малко се показа на насрещната страна. Д. Петрунова, ЖП, 53.
4. За постройка, ограда, път и др. — срутвам се изцяло или частично, падам към основите си. Отдавна са заглъхнали стройните джамии, пропаднали са тънките бели минарета, пред които през 1682 година е стоял в почуда пътешественикът Бенгалия. А. Каралийчев, ПГ, 193. — Ще гледам някой ден да мина да ти стегна оградата. Отпред съвсем пропаднала. Ив. Венков, ХКН, 60. Като минаха четиридесет дни, жените ходиха да равнят гроб и казаха, че могилата била пропаднала. Й. Радичков, СР, 83. Покривът ѝ [на къщата] отдавна е изгнил и пропаднал. Й. Груев, СЦ (побълг.), 2.
5. Прен. С предл. в. За звук, шум, глас и под. — заглъхвам, преставам да се чувам, изгубвам се сред други по-силни звуци, шумове и под.; потъвам, удавям се, пилея се. Той се опита да успокои разроената тълпа .. И тропотът, и мощният му глас пропадаха в шумотевицата на недоволните и разочаровани слушатели. Г. Караславов, ОХ II, 545. // За глас — изведнъж загубвам сила, звучност и заглъхвам, преставам да се чувам; сподавям се. Милена бърже стана .. и излъга: — Изпратих Стояна на овцете. Изведнъж гласът ѝ пропадна, задави я плач и за да не се издаде, избяга в стаята. К. Петканов, X, 47. — Как живееш, откога не съм те виждала! — мекият ѝ гръден глас пропадна .. и се сподави в сълзи. И. Петров, НЛ, 182.
6. Прен. За нещо — преставам да съм налице, да бъда някъде, не е известно местонахождението ми; изгубвам се, загубвам се, изчезвам, потъвам. Молеше ме, като стигна в Америка, да потърся мъжа ѝ .. Обещах, но листчето, на което бях записал името на мъжа ѝ, пропадна някъде по пътя. Г. Белев, КВА, 285. — Не мога да разбера къде пропаднаха козите. Колкото и да обикаляхме, не можахме дори да ги мернем. Ходихме, пръскахме се, събирахме се — няма ги. О. Василев, ДГ, 57. Скоро обаче той ги [мечетата] подарил на друг приятел, който също ги подарил на приятеля си. Така двете луди мечета минали през много домове, докато пропаднали някъде. П. Петков, СП, 60. Отдавна търся „Ивета“ от Мопасан, в оригинал, и не мога да я намеря .. Имах я, но кой знае къде ми пропадна. Д. Калфов, Избр. разк., 365. Измислювах всевъзможни средства, за да стигат писмата ми до нея .. Ни веднаж не се случи да ми пропадне някое писмо. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 835.
7. Прен. За човек — отивам някъде, отсъствам, обикн. без да се знае къде съм и колко време няма да ме има; изгубвам се, загубвам се, изчезвам, попилявам се. Тя с разплакан глас му разправи как мъжът ѝ тръгнал от Шумен и пропаднал някъде. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 91. А ето че те се свършиха, твоите дни, без да заговориш, и момичето ще се чуди къде си пропаднал и може би дори ще бъде малко обидено, а после ще забрави, както всички забравят. Б. Райнов, ДВ, 287. — Гунчо, не вижда ли Иванча? .. Чудна работа, де пропадна тоз човек! Й. Йовков, А, 47. Ако се позоваваме на книгата в канцеларията на Дирекцията на полицията, „освобождавания“ на задържани, които след това пропадат без вест, има през цялото лято на 1925 г. и през есента. Н. Христозов, ПДБИ, 106. Питахме, дирихме, на полиция заявявахме, телеграми дадохме по няколко направления — няма, пропадна бедното дете. Ал. Константинов, БГ, 76.
8. Прен. За държава, народ и др. — претърпявам разруха, упадък или гибел; загивам1, разсипвам се, затривам се. Обичам да вярвам, че офицерите ще съумеят да спазят честта си и интересите на отечеството. Не бързайте да правите някои рисковани постъпки, защото отечеството пропада. С. Радев, ССБ II, 67. — Тук царство и народ пропада, а ти си седнал да ни говориш за милост. З. Стоянов, ЗБВ III, 16. — Нашето училище или ще се поправи, или съвсем ще пропадне! Ив. Вазов, Съч. VIII, 138. За да падне царството им, причините били същите, от които всякога са пропадали и щат пропадат и най-силните държави, т. е. интригите и клеветите. Д. Войников, КБИ, 55-56. А народ без вяра и без просвещение пропада и ся изгубва заедно с лъжовните си учители. Т. Станчев, У, 1871, бр. 9, 136. // За човек — умирам, загивам, обикн. по нелеп начин или напразно, без полза; отивам, затривам се. Мнозина заболяха от малария, после от туберкулоза и сума хора така си и пропаднаха. Г. Белев, КВА, 279.
9. Прен. Изгубвам парите, капиталите, имотите си, изпадам в неплатежоспособност; разорявам се, фалирам, банкрутирам, провалям се, опропастявам се, изпадам. Пръв обущар в града, дето е речено, с име, с доверие и с редовна работа до вчера, а като се разнесе слух, че му протестирали полици, че пропаднал, и дорде туй-онуй, червените печати цъфнаха на вратата на дюкяна му. Чудомир, Избр. пр, 232. Жилището на Торосян съответствуваше винаги на успеха му в търговията. Когато пропадаше, арменецът наемаше евтин апартамент, а когато се издигаше, живееше като княз. Д. Димов, Т, 132. — Обраха ни, обрали ни са! — викала добрата жена .. — Олеле, Боже, какво ще да правиме сега?... Осиромашехме, пропаднахме, изгубихме са. Л. Каравелов, Съч. VII, 38. Мина са цела година, / не можа Стоян, не можа / кожите да си продаде, па си ми Стоян пропадна. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 158. Банката пропадна в резултат на лошо управление.
10. Прен. За богатство, пари — бивам разпилян, прахосан, изразходен напразно, без сметка и без нужда; отивам, пропилявам се. Ние плащаме, но нашите вестници не излазят редовно и ние се боиме да ни не пропаднат парите. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 10. Богатство, спечелено по лош и неправилен начин, пропада, а с него часто отива и спечеленото по почтен начин богатство. А. Начев, ПЖЧ (превод), 15. Скоро в неделното училище се набраха сто лири, които дадохме с лихва на братя Тошеви, сарафи в Битоля. Но те фалираха и парите на неделното училище пропаднаха. РР, 1997, кн. 5 [еа]. Оно си е голям каил напраило: / ако мости не напраи, / че пропадне бащино имане. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 84. Банката фалира и спестяванията на хората пропаднаха. // За реколта, материал, стока и др. — бивам похабен, прахосан, неоползотворен; съсипвам се, отивам, пропилявам се. Ще построим плодохранилище. Едно зърно плод няма да пропадне. А. Каралийчев, СР, 74. Тази година, поради войната и турските бежанци, гроздето беше прахосано — една част турците изпокрадоха, а друга част окапа и пропадна. Г. Караславов, Избр. съч. X, 61. Спира бетонобъркачката. Поразия! Ако се чака, докато я поправят, ще пропадне налетият бетон. Г. Караславов, ПМ, 30.
11. Прен. За време, сили, труд и др. — бивам употребен, изразходен напразно, без полза и резултат; отивам, пропилявам се. И това било късмет — пропадат толкова труд, толкова усилия. Да се мъчим цели две години — и край! Д. Спространов, С, 40. — Нямаше така да пропадне мизерно целият ми живот. Ив. Вазов, Съч. IX, 53. От някое време насам аз с жажда поглъщам всичко, което ме запознава с Белгия. И смея да ви уверя, господин редакторе, че трудът ми не пропада даром. Ал. Константинов, Съч., 177. Сватбата си той помни, но какво беше подир сватбата, убий го — не помни освен това, че пиеше, лежеше и се биеше. Така пропаднаха четиридесет години. Л. Минкова, Разк. (превод) [еа].
12. Прен. Претърпявам неуспех, не сполучвам в някаква дейност, начинание (обикн. изпит, избори, съдебно дело, състезание и под.); провалям се. После заедно държахме изпити в университета и май поради това пропаднах — не можех да мисля за друго, освен за нея. Ст. Стратиев, ПП, 36. — А ти залягай! Че ако пропаднеш — ще изложиш и тебе, и мене!... Да пропадне ли! Какви бележки е нанизал Филип в тефтерчето! Пет, шест, пет. С. Северняк, ИРЕ, 21. Вкъщи никой не я попита за кого е гласувала. Бяха я сякаш забравили: вуйчо ѝ пропадна на изборите и у Калъчеви настъпи униние и тишина. Ем. Манов, ДСР, 366. Седем години е имал съ̀дба с някого .. Преди два месеца изгубил и в касацията! Пропаднал! Ив. Вазов, Съч. X, 52.
13. Прен. За действие, опит и др. — завършвам безрезултатно, неуспешно, не довеждам до постигане на желаната цел; провалям се. — Нашите искания са отхвърлени и преговорите с господарите пропадат. Д. Димов, Т, 277. — Този ден трябваше да се яви при командира на полка и устно да му обясни как и защо е пропаднала акцията по разузнаването. Ив. Мартинов, СНУ, 135. „Покушението пропадна: тъй трябваше да свърши то жалко, като покрие своя автор със срам и позор.“ С. Радев, ССБ II, 207. Ала от друга страна, понеже много държеше за направата на ново училище, искаше му се да вярва, че това хубаво и благородно дело не ще пропадне. Т. Влайков, Съч. III, 185. Всички опити на съдебния състав да даде ход на делото пропадат заради дежурните вече причини — болни подсъдими, нередовно призовани свидетели и прекалено заети адвокати. Банк., 2005, бр. 49, 16. // За намерение, план и др. — не се осъществявам, не ставам действителност; провалям се. Той си въобразяваше, че с нейна помощ ще завърши правния факултет — тя ще учителствува, той ще следва. Тия глупави планове пропаднаха. Ем. Станев, ИК I и II, 218. Колко много наши творчески планове пропадат и по наша, и по чужда вина! Т. Генов, Избр. пр, 284. Спомни си как пак благодарение на мадам Тодорка пропадна миналия петък тяхната среща! Хр. Смирненски, Съч. III, 126. Така аз отново станах сиромах, какъвто си бях, и всичките ми надежди за щастливо бъдеще пропаднаха. Св. Минков, ПШ 1972, 46. Поведоха се преговори за свикване на общо събрание на опозиционните буржоазни и дребнобуржоазни партии за набелязване насоките на политическата дейност. Идеята пропадна поради отказа на широките социалисти да участват. Ив. Илчев, БА, 181. Намеренията ми да постъпя в университета пропаднаха. Δ Сделката пропадна, защото купувачът не прие предложената цена.
14. Прен. Не успявам да се реализирам като личност, да постигна добро положение в обществото; провалям се, изпадам. — Прилича на баща си. Страх ме е да не пропадне като него. И баща му все за хубост бълнуваше .. Ей така се пропи. Една зимна утрин го донесоха вкъщи замръзнал. П. Бобев, ГЮМ, 12-13. По-късно разбрах от баба, че той не завършил основното си образование, защото „книгите много не го либели“. Но въпреки това беше умен, отракан и нямаше да пропадне. К. Калчев, ПИЖ, 100. — Ще се оженя или ще се убия! .. — Бива ли за такива глупости да се откажеш от висше образование? .. Опомни се, Шура! Ще си късаш косата един ден. Ще пропаднеш. Г. Стаматов, Разк. II, 46-47. Човекът пропадна, пропи се, затъпя. Не можеше нито да му се помогне, нито нещо да се промени. Г. Георгиев, ОП (превод) [еа]. Лицето на Зара се изкриви, устните ѝ затрепераха. Никога опасността да пропадне, да бъде отритната от пиршеството на живота не я беше заплашвала тъй силно. И то тъкмо сега, когато бе наредила най-сетне живота си. Д. Димов, Т, 142-143.
15. Прен. Загубвам добродетелите си, морала си, честта си, започвам да водя безнравствен живот; покварявам се, развращавам се. При запознаване с княза тя е красива, чиста девойка, пълна с доверие към хората. След като Нехлюдов я изоставя, тя престава да вярва в доброто и пропада. Лит. X кл, 54-55. В града .. много от тях [девойките от село] пропадаха и мечтите им изпепеляваха в Майчин дом или по улица Сердика. М. Грубешлиева, ПИУ, 66. Двамата яхнат колелата си и дим да ги няма. Жената се развика, че щяло да пропадне момичето, но аз я скастрям: — Дъртешки работи не ща аз! Да ходят младите, да се находят! В. Чертовенски, СбСт, 239. Духовенството е единственият фактор, който крепи народите да не пропаднат нравствено. З. Стоянов, ЗБВ I, 162. // Загубвам доброто си име, достойнството си; опозорявам се, посрамвам се. — Свърши се с нас, синко! — размаха объркано, истерично ръце бащата. — Свърши се! Кръст на името ни, на честта ни! На всичко кръст! Пропаднахме, затри ни ти. Г. Караславов, ОХ I, 249.
16. Прен. Загубвам управленските си позиции, преставам да бъда на власт или да заемам някакъв висок пост; падам. „Не преди много време българската власт, като завладя нашата такава, постави навсякъде в църквите от тоя край и архиереи от български произход .. Тези български архиереи .. останаха, дордето оная власт пропадна.“ П. Петров и др., ЦЦЖ [еа]. Правителството не получи вот на доверие и пропадна скоро след идването си на власт.
17. Прен. Попадам в лошо, неблагоприятно положение, от което не мога лесно да изляза; загазвам2, закъсвам2, потъвам. — Законът изрично забранява на държавен чиновник да изпълнява адвокатска професия .. — Пропаднал съм тогава: аз от една година адвокатствувам! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 157. Д-р Кондов и Масларски играят на карти .. — Ето на — картите пак са у вас! Ах, пропаднах си аз, пропаднах. Й. Йовков, М, 86.
18. Прен. Променям позицията си в някаква класация, ранглиста и под. рязко надолу, към много по-лошо положение; сривам се. България е пропаднала от „свободна“ в категорията „частично свободна“ [държава] заради нарасналия правителствен контрол върху обществените медии. Кап., 2004, бр. 17, 22. След загубата си в първия кръг на турнира тенисистката пропадна на 50-то място в ранглистата.
19. Диал. За мъгла и под. — падам, спускам се, разстилам се. Та пропадна тъмна мъгла, / та порося блага роса. Нар. пес., СбНУ I, 13.
20. Диал. Получавам херния; изсипвам се, изкилвам се (Н. Геров, РБЯ).
21. Остар. и диал. За плавателно средство и др. — потъвам. Колумб ходил четири пъти из Шпания на Американските острови. Но във всичко това время претърпял много мъчнотии и неволи. Един път например пропаднали му всичките корабли. Г. Йошев, КВИ (превод), 253. Детето му и вратило парите и само три пари си задържало и отишло покрай реката и пущило во водата да види дали ке пропаднат. СбНУ XIV, 117. Неранцо, моме Неранцо! / Вчера мина тойо [твоят] армасник / с девет товари железа, / тежки му бихат товарите, / пропаднала е гемията. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 288.
22. Остар. В съчет. с отвл. същ. и предл. в. Изпадам1 (в 6 знач.); падам, потъвам. Безкнижни хуни, авари и др. шумно издраскаха някои страници на историята и пропаднаха в забрава, за да бъде отплатена некултурната им дързост. Р, 1926, бр. 219, 1.
◊ Да не <би да> (сякаш, като че <ли>) са ти пропаднали гемиите <в морето, в Черно море>; гемиите ли са ти пропаднали <в морето (в Черно море)>. Обикн. за 2 и 3 л. Самост. или със следв. изр. със съюз ч е, т а.