пропла̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време пропла̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време пропла̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време пропла̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време пропла̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време пропла̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време пропла̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пропла̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пропла̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пропла̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пропла̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пропла̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пропла̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пропла̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропла̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пропла̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пропла̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропла̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пропла̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропла̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пропла̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропла̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пропла̀квайки - деепричастие пропла̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пропла̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пропла̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пропла̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пропла̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пропла̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пропла̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пропла̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пропла̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ПРОПЛА̀КВАМ1, -аш, несв.; пропла̀ча, -еш,
мин. св. пропла̀ках, св., непрех. 1. Плача, заплаквам1 изведнъж и за кратко; изплаквам2. Легнахме си рано и веднага заспахме. По едно време жената проплака насън и аз се пробудих. К. Петканов, ДЧ, 82. Изправи се пред нея, извишил ръст две педи над главата ѝ, свали капелата си и целуна почтително майчината ръка, а майката проплака и не смееше да го прегърне. Д. Талев, ПК, 601. Доде Петкана плакала / и дребни сълзи ронила, / дете у люлка проплакало. Нар. пес., СбНУ II, 44. ● Обр. В същия миг в душата му проплака скръбна мелодия на кларнета и той видя узрели жита, червени макове и една жена, хубава и властна. Й. Йовков, ПК, 167. // За дете — заплаквам за първи път след раждането си. Раждаемостта в селото е сред най-високите във варненско и всяка година тук проплакват по 30-35 бебета. ДТ, 2006, бр. 22, 17. Поради дихателни проблеми бебето не проплака веднага. // За птица и др. — издавам изведнъж и за кратко звуци, подобни на плач. Навън се чуха стъпките на лагерния пазач. Отнякъде проплака улулица. П. Проданов, С, 135.See more2. Само несв. Плача от време на време. — Как е малкият? Проплакваше до някое време, но сега спи и не ми се вижда да има огън. Д. Талев, ЖС, 406. Едно дете на не повече от година и половина седеше на къщния праг на голо задниче и проплакваше жално-жално. Никой не му обръщаше внимание. Д. Ангелов, ЖС, 78. Когато кърмачето проплаква през нощта и в интервалите през деня, препоръчва се да му се дава преварена вода с 5 % захар. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 108. // За птица и др. — издавам от време на време звуци, подобни на плач. От сухата топола зад къщата с тайнствен глас проплакваше сова. X. Русев, ПС, 80.
3. Прех. Казвам, изричам нещо с плач, с плачевен глас. — Какви страхове съм преживяла за тебе, сине, — проплака тихичко тя, — какви мъки! Г. Караславов, Избр. съч. V, 365. — Аз нали ти казвах, така се страхувам! — проплака гъркинята, като мяташе бързи погледи наляво и надясно. Ст. Дичев, ЗС I, 577. — Хайде да опитаме още веднъж. — А, не! Стига ми! — проплаках и разтърках трите цицини на гордото ми чело. Ив. Остриков, СБ, 55. Уморена, изтерзана в непрестанна борба с незадоволения майчински инстинкт в себе си, .., тя проплакваше: — Нема... нема дяволи. Самата аз станах дявол за себе си. Запази ме, Боже, запази ме да не сгреша. Д. Талев, ПК, 365. Болната проплака нещо насън.
4. Започвам да плача, да роня сълзи; заплаквам1. Всичко това ся поправи, когато образът на Св. Димитрий проплака с кървави сълзи. Б. Димитров, Я I (превод), 82.
5. Прен. Обикн. с предл. о т. Силно негодувам поради невъзможност да търпя повече някакви страдания, притеснения, тормоз, на които съм подложен; пропищявам, проревавам, изпищявам. Оттогава много още изедници проплакаха от Руско Караджа, на много още гладни хляб даде, но хора на Мурра бей никога не докосна. П. Константинов, ПИГ, 135. От Стояновите момчета е проплакал сичкият град. Л. Каравелов, Съч. VII, 22. Това лято беше за нас малко по-щастливо, защото имахме случай да очистиме няколко злодейски душици, от които беше проплакала сичката сиротиня. П. Хитов, МП, 15.
◊ Дете в майка проплаква / проплаче. Разг. Положението става нетърпимо поради жестокостите, зверствата на някого. Черни, грозни татари яхат луди коне и де кого срещнат, колят и бесят. Дете в майка проплаква. К. Петканов, X, 230. — Реките почервеняха от християнска кръв. Дете в майка проплака. Д. Талев, ПК, 594. — Знайте, че той не беше никак отреден да наследи баща си; защото, ако постанеше цар, имаше да проплаче дете в майка. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 80.
ПРОПЛА̀КВАМ2, -аш, несв.; пропла̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пропла̀кнат, св., прех. Изплаквам1, оплаквам1 нещо изцяло. Триех я [пара̀та] на някоя плочка, измивах я с вода, лъсках я с песъчинки, пак я проплаквах с вода, дорде лъснеше на слънцето. Кр. Григоров, ОНУ, 9. Проплакна котлето, плисна водата през прага. Й. Радичков, СР, 59. Белчо разтърси глава, задържа хорото и извика на кръчмаря: — Цвятко, донеси червено вино да проплакна устата си! К. Петканов, МЗК, 144. Гъркът се усмихна криво и плисна остатъка от виното в гърлото си, сякаш да го проплакне. Н. Антонов, ВОМ, 131. проплаквам се, проплакна се страд.
ПРОПЛА̀КВАМ СЕ несв.; пропла̀кна се св., непрех. За вода — започвам изведнъж и за кратко време да се плакна, да се плискам. Посегна нервно, нетърпеливо с разголените си ръце и надигна каната, в която се проплакна течност, глътна жадно няколко глътки и сложи каната на мястото ѝ. Д. Талев, ЖС, 255.