пропу̀скам - първо лице, единствено число, сегашно време пропу̀скаш - второ лице, единствено число, сегашно време пропу̀ска - трето лице, единствено число, минало свършено време пропу̀скаме - първо лице, множествено число, сегашно време пропу̀скате - второ лице, множествено число, сегашно време пропу̀скат - трето лице, множествено число, сегашно време пропу̀сках - първо лице, единствено число, минало несвършено време пропу̀скахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пропу̀скахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пропу̀скаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пропу̀скаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пропу̀скай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пропу̀скайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пропу̀скащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропу̀скащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пропу̀скащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пропу̀скаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропу̀скащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пропу̀скащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропу̀скащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пропу̀скащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропу̀скащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пропу̀скайки - деепричастие пропу̀скал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пропу̀скалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пропу̀скалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пропу̀скала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пропу̀скалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пропу̀скало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пропу̀скалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пропу̀скали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пропу̀скалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пропу̀скан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пропу̀скания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пропу̀сканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пропу̀скана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пропу̀сканата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пропу̀скано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пропу̀сканото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пропу̀скани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пропу̀сканите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОПУ̀СКАМ1 и ПРОПУ̀ЩАМ1, -аш, несв.; пропу̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пропу̀снат, св., прех. 1. Позволявам, давам възможност на някого или нещо да мине, да премине отнякъде или да влезе някъде, да получи достъп някъде; пускам. Стражата на източния край на селото имаше заповед никого да не пропуща. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 142. Генералът заповядваше: полковник Михов да приеме към полунощ упълномощения немски офицер и да пропусне през района на дивизията моторизираната му колона. X. Русев, ПС, 243. Макар ресторантът да бе само за офицери, Чудото измери с такъв убийствен поглед обшития със златни галони портиер, че той ги пропусна без повече възражения. П. Вежинов, ВР, 93. — В тия постройки се намира главният апарат на върховното имигрантско бюро на Щатите. Тук посрещат, одобряват, пропускат, а понякога и връщат пристигащите гости. Ал. Бабек, МЕ, 77. Пътен полицай спираше автомобилите и пропускаше минувачите. Хората наоколо се ядосваха, че той не може да спре всички прелитащи на червено коли. С, 2004, бр. 4261, З Английското правителство се споразумяло с Франция и Италия, за да ѝ пропуснат войската през земите си за Изток. НБ, 1876, бр. 10, 40. Отворих вратата и пропуснах госта пред себе си. // За контролен орган, длъжностно лице и под. — разрешавам, допускам някой да постъпи някъде или нещо да бъде отправено по предназначение въз основа на това, че отговаря на необходимите изисквания, разпоредби; пускам. Когато някога в писмата имало написани много непозволени неща, цензорите не ги пропущали, горели ги. Г. Караславов, ОХ II, 394. Ние изпроваждаме няколко листа от вестника си в Одеса, но не знаем дали ги е пропуснала цензурата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 345.
2. Правя да протече или да премине нещо (електрически ток, пара, светлина и под.) някъде, по нещо или през нещо; пускам. Под проводник, опънат на поставки от изолатор, поставяме магнитна стрелка. През проводника пропускаме електричен ток и стрелката се отклонява. Физ. VII кл, 1982, 31. Вземете стъклена епруветка, напълнена с железни стърготини и я омотайте с няколко навивки от меден проводник .. Пропуснете по навивките достатъчно силен ток — епруветката със стърготините придобива свойствата на прав магнит. СбЗФ, 111. На практика ние не можем да отделим само един лъч, колкото и малка да направим дупчицата, през която пропускаме светлината. Физ. X кл, 1951, 102. Па̀рата из него [паровоза] излизаше във валове със страшен пукот. Стефенсону дойде наум да пропуща па̀рата през тръба. Й. Груев, СП (превод), 48. Кога бялата светлина минува от една средина в друга, тя не само ся отклонява от първоначалния си път, нъ още ся разлага на много шарове. За доказателство на това пропущат през малко отвърстие в тъмна стая слънчев сноп. И. Гюзелев, РФ, 281-282.
3. Обикн. несв. За среда, вещество, тяло и под. — поради специфичните си физически свойства правя възможно проникването, преминаването на нещо (вещество, лъчи, топлина, електрически ток и под.) през мене; провеждам. Свличанията стават в места, където горните пластове са рохкави и лесно пропущат водата, а долните — водонепропускливи. Геол. IX кл, 53-54. Тяло, което пропуска еднакво всички лъчи, без да се разсейва и без да поглъща забележимо, е безцветно. Физ. X кл, 1951, 172. Червеното стъкло пропуска само червените лъчи, а останалите поглъща. Физ. VII кл, 122. Тези съединения, чиито разтвори пропущат електрическия ток, се наричат електролити. Хим. IX кл, 1950, 26. Въздухът, колко и да е лош проводник, той все пропуща електричеството. И. Гюзелев, РФ, 354. Водата никога не може да са нагрее така, както са нагрява земята, а особено металите, защото водата, както и воздухът, пропуща през себе си топлината. Знан., 1875, бр. 8, 122. Глинестите почви не пропускат вода. Δ За разлика от обикновеното стъкло плексигласът пропуска ултравиолетовите лъчи.
4. Обикн. несв. За обувка, дреха, покрив и под. — не задържам, позволявам да проникне през мене влага, течност и под. (обикн. защото съм пробит, без добра изолация или не съм достатъчно плътен и под.); пускам. Зимата наближаваше с бързи крачки, а униформите не бяха подменени, обувките пропущаха вода. Д. Добревски, БКН, 100. — Нали ви казах: шинелът пропуща, обущата пропущат. Исках да си купя гумени ботуши и пелерина. Но парите не стигат. Вл. Полянов, ПП, 116. Изтънелите му подметки пропускаха влага. М. Грубешлиева, ПИУ, 28. Мина нощта, мина и почти целият ден, но още през нощта покривът на колибата започна да пропуща вода и четниците бяха се измокрили. Д. Талев, И, 278. За да не пропускат вода, стените на тухлената облицовка са били измазани отвътре с много здрав хоросан, чиято повърхност е била добре излъскана. Ст. Михайлов, БС, 40. // Обикн. несв. За прозорец, завеса и др. — позволявам да проникне светлина през мене или през пролуки, отвори в мене. Една зимна вечер прозорците на салона, в който се даваше танцувалната вечеринка, пропущаха през своите спуснати червени завеси мътна, румена, празнична светлина в мрака на улицата. Ив. Вазов, Съч. IX, 31. Прозорците са ниски, с ябълкови пречки, закнижени с дебели, пожълтела от времето хартии, които твърде оскудно пропущат светлината отвън. Т. Влайков, Съч. II, 146. Пердетата бяха от тежко копринено тъмно кадифе, подплатени с атлаз и почти не пропускаха светлина. П. Спасов, ХлХ, 157. За да не пропускат светлина, капаците имат по един кръстообразен прорез. А. Гуляшки, СВ, 92.
5. Обикн. несв. За съд, вместилище и под. — позволявам да изпадне, да изтече, не задържам това, което е вместено, насипано, поставено в мене, обикн. защото съм продупчен, пробит и под.; изпускам, изпущам. Решетото, като пропуща прахът, задържа житото. П. Р. Славейков, Ч, 1871, бр. 19, 607. Варелът пропуска и нафтата изтича. Δ Чувалът е скъсан, пропуща. Δ Тази бъчва пропуска и виното се разлива по пода. // За някаква преграда, гранична повърхност между различни материали, вещества и под. — позволявам нещо да преминава, да прониква през мене; изпускам, изпущам. — Ще рече, моторът вече не го бива! .. Клапите ли пропускат или какво? Н. Антонов, ВОМ, 148. Навярно помпата още продължаваше да работи или клапите бяха изгорели и свободно пропускаха нафтата, защото там все по-силно и по-силно бушуваше огънят. X. Русев, ПЗ, 183.
5. Диал. Казвам, изричам отделна дума, реплика и под.; пускам. Аз все считах за нужно да указвам и обяснявам на бай Ганя, но забележих, че той неохотно ме слушаше и току пропущаше сегиз-тогиз равнодушно по някое: „А, тъй ли е?“. Ал. Константинов, БГ, 12. Съвсем не слушаше вече приказките на учителя, .. прозяваше се и от време на време мързеливо пропущаше по някоя и друга с кмета. Т. Влайков, РП I, 157. пропускам се, пропущам се, пропусна се страд. Газовете се поставят обикновено в стъклени тръби под ниско налягане и през тях се пропуска електричен ток. Физ. X кл, 1951, 178. Тукашното правителство се е съгласило да се пропущат без мито медните стоки, работени в Източна Румелия. М, 1883, бр. 508, 3.
ПРОПУ̀СКАМ СЕ и ПРОПУ̀ЩАМ СЕ несв.; пропу̀сна се св., непрех. Диал. Слизам надолу, спускам се. Пропуснала са йе Павльовица / в Узункюприя вов темелите / да си извади на Павле пръстен. Нар. пес., СбНУ XLVI, 52.
◊ Пропускам (пропущам) / пропусна покрай (край) ушите си нещо. Разг. Пренебрегвам нещо, не обръщам внимание на нещо, което ми се казва. Кекавмен пропусна край ушите си последните думи на кастрофилакта и отговори само на първия въпрос. А. Дончев, СВС, 724. — Разбирам добре възмущението и затова ще пропусна покрай ушите си някои инсинуации, но бих искал да зная какво бихте направили на мое място? Г. Друмев, УКР, 8.
ПРОПУ̀СКАМ2 и ПРОПУ̀ЩАМ2, -аш, несв.; пропу̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пропу̀снат, св., прех. 1. Не успявам да се възползвам от благоприятна възможност, случай, време за извършване или постигане на нещо; изпускам, изпущам, изтървавам. — Може би теб ти се струва, че е имало шансове, но съм ги пропуснал, че съм минал край гостоприемни врати, но не съм потропал, че съм срещнал услужливи хора, но съм ги отминал? Б. Райнов, ДВ, 184. Бай Михал отведе Венко настрана и тихичко го посъветва: — Пада ти се рядък случай, Венко! Не го пропускай! Ал. Бабек, МЕ, 61. — Няма да издам тайна, ако кажа, че силите ни не достигат. — Зная. — Може би пропуснахме момента миналата година... И вашата легия беше тука, и на въстания можеше да се разчита. Ст. Дичев, ЗС I, 250. — Ако забавиш жътвата, току виж някой ден, че си пропуснал времето: нивата прегоряла, зърното се препекло, започнало да се рони! Ив. Мартинов, М, 58. // Със същ., означаващи определен срок и под. Нарушавам, не спазвам определеното време, срока за извършването на нещо; изпускам, изпущам, изтървавам. Ръководителите правиха, струваха, суетиха се и накрая пропуснаха срока за извозване на царевицата и тя изгни под дъждовете и снеговете. И. Петров, НЛ, 154. Пропусна срока за обжалване, присъдата влезе в сила: затвориха го и лежа в затвора четири месеца. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 1978 [еа]. Собствениците разбраха, че са пропуснали срока за обжалване на такъв вид възстановяване на имотите им. Дем., 2001, бр. 107, 9. // Не изживявам, не използвам пълноценно някакво време, период от живота си. Пропущаме най-добрите си години в честолюбиви ламтения и ненаситни лутания към нещо си. Ив. Вазов, Съч. IX, 18. С течение на времето тя бе натрупала малко богатство. Но тя бе пропуснала младостта си. Д. Димов, Т, 396. // С отриц., често със същ. с л у ч а й и обикн. със следв. изр. със съюз д а. Не оставям, не допускам да не се възползвам от нещо или да не извърша нещо; изпускам, изпущам. Той презираше всякакво писмо и книга и не пропущаше случай да се похвали: — Е, що: като не съм писмен, не станах ли на шейсет и пет, не спечелих ли имот и чест между людете! Д. Талев, ПК, 60. Касабов назова името и положението си, като не пропусна да наблегне на докторската си титла; тя му служеше в такива случаи. Ст. Дичев, ЗС I, 406. — Не съм пропуснала на този ден да отида в черква, откакто се е поминал баща ти. А. Каменова, ХГ, 55. Ако и по-голямата част на времето ми да беше занято с вестникарската и политическата ми деятелност, аз никога не пропущах случай да събирам и записвам всякакви материали, които трупах настрана, за да ги обработвам в по-охолно време. П. Р. Славейков, БП II, XII. // Не успявам, не смогвам да участвам в нещо или да присъствам при извършването на нещо или някъде, на някакво събитие и под.; изпускам, изпущам. — Време е да вървя, че ще пропусна важна среща. М. Грубешлиева, ПП, 247. — Лятото ще прекарваш във Варна или Чамкория, а зимно време няма да пропускаш нито един приличен бал. Д. Димов, Т, 111-112. Колкото старееше, ставаше по-набожен — не пропущаше празнична служба в църквата. Д. Талев, ЖС, 264. Без всяко предисловие влиза в кухнята и разправя повече с мимика, отколкото с думи, че се заблудил из улиците и пропуснал обяда. Ал. Константинов, БГ, 62. Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит / .. / Който много бдения, утринни пропусна, / но пачето перо нивга не изпусна. Ив. Вазов, Съч. I, 190.
2. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Не правя, не направям нещо, което е необходимо да се направи или което обикновено се прави. — Невенке, да ви запозная с .. господин Стремски! — каза кака Гинка, като пропусна да назове по фамилия девойката. Ив. Вазов, Съч. XXV, 25. Ако господин съдията се оплаче, че някой от вас е пропуснал да го поздрави, ще знаете, че няма да има милост! О. Василев, ЖБ, 239. После той се обижда и се сърди, ако пропуснат да се допитат почтително до него. Й. Йовков, Разк. I, 117. Или пък си спомняме съвсем неочаквано, че сме пропуснали да си вземеме сбогом от оня далечен сродник, когото виждаме на трите години веднъж. Св. Минков, ДА, 6. — Нека прегледаме новите учебници на Маринка. Дете е, може да е пропуснало да купи някой буквар. С. Северняк, ОНК, 134. // Не правя, не направям нещо, което иначе правя редовно; прескачам. — Ето, ти дойде, сподели с мен радостта си, че са те включили в отбора, увери ме, че няма да пропуснеш нито една тренировка. В. Райков, ПВ, 26.
3. Отминавам някого или нещо, без да му обърна внимание, без да се занимавам с него, като се насочвам, преминавам към следващия, към друг; прескачам. Еньо обиколи цялата своя мера, не пропусна нищо и спря да почине чак като дойде при брястовете. Елин Пелин, Съч. III, 97. Те претърсиха всичко до прашинка. Не пропуснаха и вратовръзките на инспектора, .., нито дори и пръстта на една саксийка с аспарагус. Д. Калфов, Избр. разк., 122. В бързината почвам често да пропущам хватки сено. Т. Влайков, Пр I, 285. Илия беше приятел на подофицера Попов още от новобранството. Произведоха Попов в подофицерски чин, а него пропуснаха. Д. Добревски, БКН, 58. На трапезата например можеш да пропуснеш ония ястия, които не обичаш. ССГ (превод), 73. // Не правя (не прочитам, не казвам, не виждам и др.) нещо, което трябва да направя по ред, а преминавам към следващото, към друго; прескачам, изпускам. Тенев прочиташе вестника от първа до четвърта страница, без да пропусне дори малките обявления. М. Грубешлиева, ПП, 72. А когато графът пропуснеше или променеше някоя дума, тя извикваше: „сбърка!“. Ив. Вазов, Съч. XXII, 102. Вечерта тетин си дойде уморен, поиска да яде и заяви, че веднага ще си легне. Тетка ме накара пак всичко да повторя пред него и тя добавяше каквото пропусках. В. Бончева, АП, 99. За да не помисли някой от вас, че аз преувеличавам, че нарочно украсявам разказа си, за да окарикатуря бай Ганя, ще кажа, че напротив, аз пропущам някои работи, защото и сега ми се стяга сърцето, като си ги припомня. Ал. Константинов, БГ, 30. Но как е станало, дето при това аз съм рекъл, че никой преди мене не бил излагал на критическо разглеждане целий състав на азбукето ни, не мога сега да си припомня. Види се, че съм искал тук да се изрека другояче, па съм пропуснал някое слово, та така е излязло това противоречие. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 198. Пропуснал съм няколко грешки в коректурите.
4. Оставям без внимание и отговор, пренебрегвам нещо (реплика, забележка, обида и под.); отминавам, подминавам. Такивато приказки не бяха особено приятни Кънчу. И той ги пропущаше, без да обръща внимание на тях. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 393. Златан пропусна небрежно обидата и каза спокойно: — Търся подофицера Пулев. П. Вежинов, ВР, 68. — Мис Кросби не се чувства добре — отвърна ми той с равен глас .. — Като мис Оутис? Пропусна тази забележка, сякаш изобщо не я бях направил. Ст. Миленова, ПСЛ (превод) [еа].
5. Оставям, допускам нещо, някакъв факт да убегне от вниманието ми; изпускам, изпущам, изтървавам. Той разказа подробно за работата си в България, за своя съдружник, за живота си там .. Дона пропущаше някои от приказките му, но той изведнаж каза: — Ти ще решиш, учителке, сега ..: съгласна ли си да се омъжиш, за мене? Д. Талев, И, 624-625. — Не трябва нищо да пропускаш — ни най-малкия шум, ни най-малкото движение. П. Вежинов, ДБ, 139-140. Тодора не беше само тежък сън, а и негова жена. Ето я! Стои до стената на зимника и го следи, не пропуска ни една от стъпките му. К. Петканов, БД, 200. — То! — заканваха се те на по-малките [деца] долу и веднага пак се обръщаха напред, за да не пропуснат и най-малкото движение на Джалибе. Д. Калфов, Избр. разк., 167. С любопитство той напрегнал слуха си, за да не пропусне нито една дума. Ст. Ботьов, Κ (превод), 195. // Оставям някого да мине, да си отиде, без да го забележа; изпускам, изпущам, изтървавам. Наближаваше да се върне Иеничек. Поглеждах към входа на заведението, за да не го пропусна. Г. Белев, КВА, 285. Клинката се уплаши, че ще ги пропусне, изскочи из шумата, прицели се и гръмна върху двамата. К. Петканов, ЗлЗ, 188. — Пък в стаята на началника една печка се е разбумтяла — .. подремнал съм, .., та ви пропуснах при слизането. А. Гуляшки, МТС, 283.
6. Не успявам да сляза от превозно средство на определена гара, спирка, обикн. поради това, че се забавям или не я забелязвам; изпускам, изпущам, изтървавам. — Внимавай да не пропуснем станцията. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 9. — Събудих се с чувството, че съм пропуснал спирката .. Успокоих се, когато погледнах часовника. Беше около един часът и ми оставаха повече от два часа път. К, 1986, кн. 1, 64. // Остар. Не успявам да се кача в превозно средство, обикн. защото закъснявам и пристигам след неговото тръгване; изпускам, изпущам, изтървавам. Без да беше хапнал дори, той тръгна към гарата, за да не пропусне влака. Ст. Даскалов, СЛ, 92. Бързаше да не пропусне трамвая за болницата. Д. Димов, Т, 684. Мишка е във Варна и сигурно не спи, за да не пропусне призори аероплана. А. Гуляшки, МТС, 141. Закъсняват и пропущат парахода. Й. Йовков, ΒΑΧ, 44. Вий, които не разполагате с още един свободен ден — сбогом, бързайте да не пропуснете трена. Ал. Константинов, Съч., 102.
7. Не уцелвам, не улучвам някаква цел при стрелба, удар, хвърляне и под. Знаеше какво ще стане, ако вземеше лъка. Щеше да пропусне мишената и стрелата щеше да отхвърчи над насипа. В. Русинов, ВМ [еа]. Херакъл първо ги [птиците] подплашил с оглушителния шум на тимпаните, те се вдигнали във въздуха и след това една по една ги повалял със стрелите си. А той никога не пропускал целта. К, 1974, кн. 5, 22. И двете [биатлонистки] пропуснаха по една мишена. Дем., 2002, бр. 17, 19. ● За куршум, стрела, удар и под. — Куршумът му никога не пропуска целта, а в юмрука му е събрана толкова много сила, че той може да прати на земята всеки неприятел с един-единствен удар на ръката си. В. Радков, Избр. пр I (превод) [еа]. Замахна с ръка да удари противника, но ударът му пропусна целта.
8. Диал. По своя вина загубвам възможността да се свържа с някого или да използвам някого, който може да ми бъде полезен, необходим или когото ценя; изпускам, изпущам, изтървавам. — Дохождаха да ми говорят за ваша Тинка. Виж, че се съгласете, че да се прибере момичето. Ами време ѝ е. Пък Брайко е имотен. Добър е, много е добър. Ще пропуснете момчето. А. Каменова, ХГ, 194-195. — Райка е още малка. — Ами ако мислиш, пък, че е малка, барем да беше рекъл баби Джуровици да каже Ненку да почака .. Защо да пропущаме такова харно момче? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 132. — Пропуснахме хубавото момиче! — говорила Неновица. — Петър е полудял. Боже мой, дава ли се едно добро момиче на такъв човек, който има такава развалена майка. Л. Каравелов, Съч. VII, 60.
9. Остар. Книж. В съчет. с предл. и з и същ. в и д. Не се съобразявам с нещо, не вземам под внимание, пренебрегвам нещо, някакъв факт. И днес законодателите при съставлението на общите закони не пропущат из вид никога обичаите, нравите, характера и преданията на обществото или на народа, за които те съчиняват закони. ДЗОИ I (превод), IX. пропускам се, пропущам се, пропусна се страд. Когато в обстоятелствено изречение за причина се пропусне съюзът, пише се двоеточие. Л. Андрейчин и др., БГ, 282. — Не трябва да се пропуска тази възможност, разбираш ли? Един етаж под нас, сухо, топло, има собствена тоалетна и чешма — говореше възбудено баща ми. В. Пасков, БГХ, 127.
◊ Пропускам (пропущам) / пропусна влака; пропускам (пропущам) / пропусна последния влак. Разг. 1. За стар ерген или стара мома — не успявам да използвам възможността (последната възможност) да се оженя (омъжа). — Разбира се, няма да пропуснем влака като вас .. — Ех, че добре ти го каза! .. Значи, или млад се жени, или млад се калугери. Д. Кисьов, Щ, 393. 2. Не успявам да използвам благоприятна възможност, удобен случай за извършване или постигане на нещо. Инвеститорите се надпреварваха да не пропуснат последния влак на покачването [на акциите] и това се отрази особено в котировките на технологичните акции. Кап., 2002, бр. 44, 11.
ПРОПУ̀СКАМ3 и ПРОПУ̀ЩАМ3, -аш, несв.; пропу̀сна, -еш,