пу̀скам - първо лице, единствено число, сегашно време пу̀скаш - второ лице, единствено число, сегашно време пу̀ска - трето лице, единствено число, минало свършено време пу̀скаме - първо лице, множествено число, сегашно време пу̀скате - второ лице, множествено число, сегашно време пу̀скат - трето лице, множествено число, сегашно време пу̀сках - първо лице, единствено число, минало несвършено време пу̀скахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пу̀скахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пу̀скаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пу̀скаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пу̀скай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пу̀скайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пу̀скащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пу̀скащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пу̀скащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пу̀скаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пу̀скащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пу̀скащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пу̀скащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пу̀скащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пу̀скащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пу̀скайки - деепричастие пу̀скал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пу̀скалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пу̀скалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пу̀скала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пу̀скалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пу̀скало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пу̀скалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пу̀скали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пу̀скалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пу̀скан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пу̀скания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пу̀сканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пу̀скана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пу̀сканата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пу̀скано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пу̀сканото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пу̀скани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пу̀сканите - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
ПУ̀СКАМ и ПУ̀ЩАМ, -аш, несв.; пу̀сна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. пу̀снат, св., прех. 1. Преставам да държа, да задържам някого или нещо. [Легрен] направи движение да освободи ръката си от костеливите пръсти на стареца. Но Якоб Бьондал не пускаше ръката му. П. Спасов, ХлХ, 23. Борис го пусна от прегръдките си, но продължаваше да държи ръката му. Д. Талев, И 1980 [еа]. — Агарянци убили другаря му [на сокола], .. Защо пусна сокола на стръв пред чужди люде? Ст. Загорчинов, ДП, 300. Пущам хвърчилото и то полита високо в небето.// Оставям да падне нещо, което държа, нося или крепя; изпускам.– Баща ти може и да не се върне .. [кметът] може да изпрати да го причакат край върбите... Сестра ми изпищява и пуска куките. Мама и тя заплаква. Н. Каралиева, ЯЧ, 10. Пускам завесата. // Разхлабвам, отпускам. Пущам поводите на коня.See more2. Освобождавам затворени хора или животни. — Как да вземеш да арестуваш макар и на шега толкоз хора! Освен това трябва след туй един по един да ги пускаш. Хр. Смирненски, Съч. III, 104. — Какво знаеш за него? .. — Нищо, освен това, че са го пуснали от лагера. М. Гръбчева, ВИН, 374. „Я земи скоро бръснача, / руса ми коса обръсни, / я ща самичка да ида, / млад Богдан я да пусна [от затвора].“ Нар. пес., СбБрМ, 132. Пускам кравите да пасат.
3. Остар. За църква, училище и под., където са събрани много хора — изтича ми времето и освобождавам хората да се разотидат. — Тука е църквата Света Троица, но дворът е пуст .. Църквата не е пуснала. Пустия му поп, като провлече една служба — по-дълга от велики пости. А. Каралийчев, НЗ, 159. Венчанието се извършва рано, щом пусне черкова. СбНУ V, 53.
4. Позволявам, разрешавам на някого да отиде някъде или да прави нещо. Войник си, границата пазиш, но няма ли хляб, не се ли роди жито, трудно се пази... Та, знаят си работата вашите началници... Затуй ви пускат и в отпуск... за жътвата. Кр. Григоров, Н, 35. Родителите им не ги пускаха да ходят в съседите, защото бяха скарани, но децата не удържаха забраната им и тайно ходеха. Ст. Даскалов, БМ, 10. Пуснали вълците да пасат овцете. П. Р. Славейков, БП II, 88. Пуснали тарльо под одъра, той се качил на одъра. Послов. Като ви пущам, ходете си.
5. Привеждам нещо (механизъм, машина и под.) в движение, правя така, че да започне за работи, да функционира; задействам, задвижвам. С тази ръчка се пуска в движение туй назъбено колело. Хр. Смирненски, Съч. III, 133. „Нищо му [на трактора] няма, ама нали и той има душа, и той трябва да яде!“ — сипва му усмихнат машинистът масло и пак го пуска и той, като назобал се жребец, запръхти и заобръща нови, по-едри блани. Ст. Даскалов, БМ, 51. Сутрин пущам радиото. // Правя нещо да може да се използва. Транспортът престана да бъде проблем. Щото магистралата още не я бяха пуснали. Р. Белчев и др., КБС, 28.
6. Насочвам нещо в определена посока, да тръгне нанякъде; отправям, насочвам, направлявам. Във вала е пускана вода, взимана от малката близка рекичка Тополовец. Ст. Михайлов, БС, 144. Илиев неочаквано пуска дълга, удобна топка надясно, добър спринт на Мартинов и удар в движение от малък ъгъл — 1:1. НС, 1958, бр. 123, 3. Фашистите изливаха своята злоба върху беззащитни хора: .., пускаха електрически ток в ушите им, премазваха ги от бой. К. Ламбрев, СП, 275. // В съчет. със същ., означаващо нещо за ползване и под. Предоставям, давам някому това, което означава съществителното. Аз обикалях магазините за фаянсови плочки .., ту тук, ту там пускаха плочки, но все не успявахме да улучим. Тонич, ББК, 202. Млекокомбинат „Сердика“ .. пуска на пазара следните нови производства. ВН, 1958, бр. 2257, 3. Българска кинематография пуска от днес на екраните в столицата и в страната .. документален филм за Северна Корея. ОФ, 1950, бр. 1812, 3. От септември пускаме нови мебели на промоция. // Изпращам нещо (съобщение, писмо и под.) по пощата или под. Една година вече тя му пишеше и никога не пускаше писмата. Д. Кисьов, Щ, 27. Мина времето на дарителите, дядка, ший си нови дрехи, пускай комбинации в тотото и си гледай здравето. Й. Попов, СбХС, 191. Пуснах съобщението за митинга по електронната поща.
7. В съчет. със същ. т р у д, с т а т и я, к н и г а и под. Издавам, отпечатвам. Издателството на БАН пусна първия том от съчиненията на Климент Охридски. НК, 1970, бр. 52, 2. Украинските писатели имат свое издателство, което пуска прекрасно оформени книги. Н. Фурнаджиев, МП, 52. Редакторът я изненада още веднъж: — Ето, за да се увериш, че те ценя и повярваш в дарбата си, .., аз пускам репортажчето на първа страница. Ст. Даскалов, СЛ, 227. Издателството пуща от печат последната му книга.
8. За растение — правя нещо (листа, ластари, кълнове и др.) да се появи и свободно да расте, да се развива; развивам. Било най-хубавият ден на годината .. Лозата пускала зелените си листа, свежа и млада като щастлива младоженка. С. Таджер, ПМ, 98. Първи напомняха за себе си леските, които пускаха кафеникава реса. Д. Фучеджиев, Р, 278. Ягодите пуснаха ластари. ● Обр. Същият тоя [мюсюлмански] закон .. не издигаше любимия му син Юсуф в престолонаследник. И от това в душата му оставаше някаква потулена празнина, недоволство, което вече пускаше своите първи коренчета в незабравимия час на неговия първи ден. Ст. Дичев, ЗС I, 10.
9. Отделям нещо, някакво вещество, което съдържам или което съм поел. От чучурчето на охладителя се точи в черен котел бистра струйка [ракия]. Чучурчето вече престава да пуска. К. Константинов, СЧЗ, 162-169. Чичо Кольо пушеше цигара след цигара и пускаше цели кълба дим през носа си. И. Петров, НЛ, 142. Затрещяло онова Божио небе, като че сто топа гърмят изведнъж и пуска светкавица след светкавица. Н. Попфилипов, РЛ, 39. След някое време [биволиците] току започнаха да пускат слуз, да брецат непрекъснато и високо и да лудеят. Ил. Волен, МДС, 100. Един хектолитър орехи пуска 15 кг масло. К. Кърджиев, А, 172. Кравата не пуска повече мляко. // Излъчвам, изпускам нещо (искри, мирис, топлина и под.) от себе си. Кирков се яви без школа, без знания, без традиция .. Когато играеше, актьор и публика като два електрода, допирайки се, пускаха искра. Ст. Грудев, АБ, 163. Пуловерът е от акрил и пуска искри.
10. За човек или др. — издавам глас, звук. Петър Дачев отлепи очи от прозореца и пусна тънкия си глас, сякаш някой изопна в стаята звънтяща жица. Д. Вълев, 3, 159. Мома била виковита, / виковита, гласовита — / вик викнала, глас пуснала: / — Ура-вара, девет брате, / .., / я припкайте, та фанете / .. / лудо-младо, луд гидия! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 220.
11. Казвам, за да се разпространява, за да се предава от човек на човек. С такива [момичета] той съвсем не може да се справи. Щеше да пуска само разни грубости, докато досади на всички. Б. Райнов, ЧЪ, 114. Какво се е разплакала и занареждала тая чинопоса наша съседка с два завити косъма на острата си брадичка, като знам, че тя никак не обичаше мама и пускаше за нея какви ли не клюки? Сп. Кралевски, ВО, 28. Но Иван .. знае слабостта на другаря си, възбужда му само любопитството, пуска интрижката и млъква. Ал. Константинов, Съч., 296-297. Пушеха големи пури и пускаха закачки към танцуващите. Г. Белев, КВА, 94. — И за вашето село разни ги пускат. Онази вечер Ивана играла сред кръчмата ръченица, а пък вдовицата Дочка все около машиниста Нейко се въртяла. К. Петканов, МЗК, 242. Пускам шегички по неин адрес.
12. За съд, вместилище и под. — не задържам това, което е вместено, насипано, поставено в мене, обикн. защото съм продупчен, пробит, неуплътнен и под. Беше забелязал, че писалката ми пуска. Наведе се над чина и започна да я поправя. Ст. Христозова, ДТСВ, 11. // За някаква преграда, гранична повърхност между различни материали, вещества и под. — позволявам да се преминава през мене; изпускам, изпущам. Трябва да поизсуша якето, то не пуска, но тази влага просмуква всичко. Д. Фучеджиев, Р, 168. пускам се и пущам се, пусна се І. Страд. А нему все му се вярваше, че Крумчо е жив и здрав и че приказките за смъртта му се пускат от завистници. Г. Караславов, Избр. Съч. I, 382. Най-напред се натиска съединителят, след това газта и едновременно с това се пуска ръчната спирачка. К. Калчев, ДНГ, 134. ІІ. Взаим. от пускам в 1 знач. Когато песента се свърши, [момите] не се пуснаха, подхванаха друга още по-игрива песен. К. Петканов, Х, 87. „Много приличаш на моя Бойка.“ / Че са е Бойка тогаз казала, / че са с майка си живи фанали / и са се мъртви, мъртви пуснали. Нар. пес., СбВСтТ, 381.
ПУ̀СКАМ СЕ и ПУ̀ЩАМ СЕ несв.; пу̀сна се св., непрех. 1. Обикн. с предл. о т. Преставам да се държа за някого или за нещо; отпускам се. Жена му излезе от кухнята и равнодушно запита: — Защо не ни предупреди? — целуна го по бузата и го отстъпи на Соня, която не се пускаше от него. — Виж ти каква радостна изненада... Х. Русев, ПЗ, 34. Руса се пусна от хорото, / та отиде долу, / ой, долу, долу у вуйча си. Нар. пес., СбВСт, 151.
2. Втурвам се изведнъж стремително в някаква посока; спускам се, впускам се. И нагазват [Желе и Никола] през лозята в Разбой; оттам ся пускат и ударят направо, та преминуват реките Врана и Камчия. Ил. Блъсков, ИС, 76. Той скочи и пусна се в бяг. К. Христов, ВС, 17. Аврам се пусна, овен да фати, / не му се даде да го заколе, / нишан остана камен да седи. Нар. пес., СбНУ Х, 12. „Сами моми, сами врага бъркат, / дворие ми се пътища чиниле, / кони се от пайвани пущиле.“ Нар. пес., СбБрМ, 495.
3. Със съюз д а и следв. гл. Започвам, обикн. бързо, устремно да извършвам действието, изразено със следващия глагол. И той се пусна да ми разправя как е прекарвал во Влашко още от малък. Т. Влайков, Съч. II, 48.
4. Жарг. С непряко доп. с предл. н а. Започвам настойчиво да ухажвам някого. Забелязах, че Иван се пуска само на блондинки.
5. За светлина, мъгла, облаци и под. — спускам се надолу, като се разпростирам. Хвана ме тогава за гушата и започна да ме стиска, докато се пусна пред очите ми червена мъгла и съм загубил съзнание. Н. Хайтов, ДР, 191. Сиви облаци се пуснаха от върха на планината.
ПУ̀СКАМ СИ и ПУ̀ЩАМ СИ несв.; пу̀сна си св., прех. Оставям нещо (коса, брада, нокти) да ми порасте, без да го отстранявам, намалявам известно време. Така ми викаха — Мустакатия, защото ту си пусках, ту си бръснех мустаците. К. Видински, НСП, 4. Зографът се понатъжи, че не го търсят вече за нищо и си пусна брада. Хр. Пелитев, СбХС, 301. Пуснах си дълга коса. Δ Прекалено дълги нокти си пуснала.
◊ Камък да стисна, вода ще пусне. Разг. Здрав и силен съм. Не пускам (пущам) / пусна пиле да прехвръкне (да прелети). Разг. Не позволявам на никого да мине, да влезе някъде. — Ще идеш да поемеш функциите на портиера .. Ще стоиш .. на портата и няма да пускаш пиле да прехвръква отвън. ВН, 1960, бр. 2727, 4. Пускам (пущам) / пусна бюлетина. Гласувам. Ако е нужно, той през тръне / и през жаравина бос ще мине, / но ще пусне първи бюлетина / за народната ни, честна власт. Ив. Бурин, ПТ, 54. Пускам (пущам) / пусна в ход нещо. Започвам да използвам нещо. Христо Карловченинът, като по̀ домашен и по̀ фамилиарен в заведението, взел нападателно положение, пуснал в ход цепеницата и скоро превзел позицията. З. Стоянов, ХБ, 106. Началникът подигравателно се разсмя. Друг път за такова нещо Евтим веднага би пуснал в ход яките си юмруци, но сега стоеше спокойно и дори сам се усмихваше. О. Бояджиев, П, 112. Снабдяването с .. книги ставаше по най-различни начини. В повечето случаи пускахме в ход индивидуалната и колективна изобретателност. И успявахме. Д. Жотев, ПМИ, 66-67. Трябва да пуснем в ход най-сладкото и най-отровното средство — ласкателството. П. Незнакомов, СНП, 72. Пускам (пущам) / пусна въдица<та> някому. Разг. Подвеждам някого да извърши или да каже нещо, обикн. нередно, което да използвам после срещу него. Ако прекалено дълго си играеш с девойката, пускаш ѝ въдици, но не предприемаш нищо сериозно, тя може да загуби интерес. Δ Старият разбойник пуска въдица, за да вербува агенти. Пускам (пущам) / пусна (давам / дам) жокер. Разг. Подсказвам, помагам на някого да се досети за отговора на определен въпрос. Пускам (пущам) / пусна кепенците. Разг. Затварям магазин, прекратявам продажба, работа. Пускам (пущам) / пусна корени (котва). 1. Оставам, задържам се задълго някъде. — Пусни корени, Павльо, инак ще полудееш! — рече му една вечер в сарая си Исмаил ага. Г. Стоев, ЦЗ, 135. 2. Прен. Намирам почва. Всяко твое слово, учителю, просветлява душата ми. Виждам как то веднага покълва, пуска корени. Мигар е грях, че смирението линее у мене. М. Смилова, ДСВ, 91. Пускам (пущам) / пусна кръв някому. 1. С лечебна цел поставям пиявици или правя разрез, за да изтече кръв. Чрез упойката се отърваваше от страшните главоболия и притъмнявания .., когато тия прахове липсваха .., Ралчо викаше дядо Мишон да ѝ пусне кръв. Ст. Даскалов, СЛ, 64. Освен да бръсне и подстригва, бръснарят е имал право също да пуска кръв, да лекува, и дори да извършва дребни хирургически операции. ЛВ, 2002, бр. 27 [еа]. Щом в стадото се появи въртоглава коза, пастирът вади ножа и пуска кръв на животното. Й. Радичков, СР, 35. 2. Разг. Ранявам, убивам. — Каква войска е това! .. Петнайсетина солдатчета с един подпоручик. — Стигат, за да пуснат малко кръвчица, когато му дойде редът. Г. Караславов, ОХ III, 132. Идвайки на Балканите, предните турски владетели пуснаха много кръв между себе си и християнските народи. Д. Яръмов, БП, 44. Пускам (пущам) / пусна <лоша> приказка (<лоши> приказки) някому. Разг. Създавам лошо мнение за някого, като злословя за него. Нямат овчарите друга работа, измислят да му пущат приказки. П. Тодоров, Събр. пр II, 113. Пускам (пущам) / пусна му края. Разг. 1. Преставам да върша добре работата си, да изпълнявам задълженията си или да се тревожа за нещо. И си мислиш, че съм кръстил сина си на твое име от благодарност, дето се застъпи, когато бях ѝ пуснал края, когато бях бараба. В. Ченков, ПС, 82. 2. Тръгвам по лош път; провалям се. Пускам (пущам) / пусна муха (фитили, бръмбар) някому. Разг. Внушавам нещо на някого; подстрекавам. — Кой ти пусна тоя бръмбар да търсиш пиано на Пловдивския панаир? Бл. Димитрова, ПКС, 243. Времето не е за разходки .. Дяно, ти ли пускаш фитилите? Д. Вълев, 3, 31. Аз не мога да разбера тия свои подчинени! Постоянно ми пускат разни мухи в главата! ВН, 1960, бр. 2651, 4. Пускам (пущам) / пусна по пързалката някого. Разг. Подлъгвам някого да извърши нещо, което не е в негова полза. — Властта иска да ни провокира. Пускат ни по пързалката. Само дебнат да ни хванат в издънка. Н. Чолакова, ЖБ І [еа]. Пускам (пущам) / пусна подводница. Разг. Използвам връзки, търся протекция, за да реша някакъв свой проблем, да постигна нещо. Пускам (пущам) / пусна ръка някому. Разг. Закачам настойчиво, задирям, ухажвам някого, не само на думи. Маже хайвер [шофьорът] на една филия, разправя нещо на едно от момичетата и се чуди кое по-напред — ръка ли да пуска или сандвича да прави. В. Жеков, ТП, 95. Пускам (пущам) / пусна юздите на някого. Разг. Давам прекалено голяма свобода на някого. Пускам си (пущам си) / пусна си боята. Разг. Изчервявам се, обикн. от смущение, стеснение. Коста си пусна боята и заприлича на петльов гребен. Г. Краев, Ч, 37. Пускам си (пущам си) / пусна си таралеж в гащите. Разг. Сам си навличам неприятности. Ех, как сам се улови в капан Мехмед паша, как си пусна таралеж в гащите! Преди месеци поиска да покаже преголямо усърдие и вярност .. — изпрати донос срещу Пазвантоглу .. А през пролетта отведнъж му пратиха войска против посочения от него враг. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 212-213. Яйце няма къде (де) да пуснеш. Разг. Препълнено е с хора. „Тръгваме. От перона влизаме в станционната зала и какво да видиш! Свят! Почерняло от свят! Буквално яйце няма де да пуснеш.“ В. Йосифов, Избр. тв I, 217.
пу̀скам; пу̀сна ◊ Пускам / пусна информационната завеса. Публ. Не давам информация или преустановявам информацията за проблем с обществена значимост. Пусна информационна завеса в НС, за да прикрие гафовете си. Ат/2008/703.
пускам (комп.) - start