простѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано простѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член простѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член простѝма - единствено число, женски род, нечленувано простѝмата - единствено число, женски род, членувано простѝмо - единствено число, среден род, нечленувано простѝмото - единствено число, среден род, членувано простѝми - множествено число, нечленувано простѝмите - множествено число, членувано
ПРОСТЍМ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Който може, приемливо е да бъде, простен, извинен; простителен. Противоп. непростим. А сред буките имало чисти полянки, тъкмо за чевермета... — Това пък какво е? — издадох невежеството си, простимо за градско момче. А. Христофоров, О, 57. Простимо е младият икономически министър да допуска грешки. Кеш, 2002, бр. 51 [еа]. Простима грешка. Простимо закъснение. Простимо увлечение.See more