пустѝнен - единствено число, мъжки род, нечленувано пустѝнния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член пустѝнният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пустѝнна - единствено число, женски род, нечленувано пустѝнната - единствено число, женски род, членувано пустѝнно - единствено число, среден род, нечленувано пустѝнното - единствено число, среден род, членувано пустѝнни - множествено число, нечленувано пустѝнните - множествено число, членувано
ПУСТЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е присъщ, характерен за пустиня.
Зеленият свят постепенно загубваше своята сочност, попарен от горещото дихание на пустинни ветрове. Д. Фучеджиев, Р, 6. Човек не можеше да си представи нищо по-тъжно, по-монотонно и по-пронизващо от този пустинен пейзаж под толкова синьо небе и ярко слънце. Д. Димов, ОД, 169. Ръждивите скали и сипеи, които друг път придаваха пустинен вид на всичко околовръст, сега се губеха сред шумата и пъстрите петна на цъфнали билки. Х. Русев, ПЗ, 240. Те [кактусите] са съвсем невзискателни към почвата и климата — растат в пустинни сухи земи, във влажни лесове, в области, където върлува сурова зима. ВН, 1958, бр. 2069, 4. Пустинен климат. Пустинна буря. Пустинен зной.See more2. Който е лишен от растителност или е с оскъдна растителност, безплоден като пустиня; див, пуст. Самата сграда беше подсилена с пълзящи растения, а отвътре се показваха върховете на кичести дървета — кестени, липи, борчета и няколко кипариси. Това място приличаше на оазис сред този инак пустинен остров. Ал. Бабек, МЕ, 180. А под краката ви ще се простира сякаш до край света безкрайна пустинна степ със зелените петна на оазисите. В. Геновска, ПЮФ, 39. Величаво са светили сините води между пустинните и мълчаливи хълбоци на планината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 13. Баирите бяха пустинни, обрасли тук-таме с глог и шубраки. Г. Караславов, Избр. съч. I, 268.
3. Който е безлюден, необитаем, в който няма движение, живот; пуст. Пустинни и безлюдни села, от които не идеше сподавената глъчка на работното утро: не излизаха стада, не се виждаха хора. Й. Йовков, Разк. II, 172. Никакво пеене на птици, никаква свежа зеленина и шуртене на поток не оживяваше тази огромна пустинна планина, това вечно мълчание. Д. Димов, ОД, 153. Излети се правят сума из тия планини, благодарение на леснотията от железницата, но всички са отминували „Волът“, и мястото, дето е загинал Ботев, стои пустинно, глухо, овдовяло от всякакъв знак на живот и на человеческо участие. Ив. Вазов, Съч. XVII, 75. Множество калугери живели и на пустинните черноморски брегове. С, 1872, бр. 34, 271. Аз направих разходка в Магдален колеж, но не уморих са да разгледвам и да са наслаждавам с тие старинни сдания, .., а особенно с широките четириъгълни дворове, на които аркадите имат място за разходка, .. тие аркади са пустинни после пладне. Знан., 1875, бр. 5, 75. // Поет. В който няма никакъв шум, извънредно тих, спокоен. Нощта беше непрогледно тъмна, тиха, пустинна — само звездите блестяха на черното небе и само моторът тихичко и приятно бръмчеше. П. Вежинов, ДБ, 94. Пустинна глухота е обхванала цялото крайречие, тъй живо и тъй весело пролет. Ц. Церковски, Съч. III, 36. Вълната гонеше вълна / в море пустинно и безкрайно. П. К. Яворов, Съч. I, 19.
4. За земен участък — в който има пустиня. Арабия е пустинна и гореща страна и затова е рядко населена. М. Марчевски, ОТ, 27. Населението и богатството у колониите растеше с чудна бързина. Пустинната и гориста страна са покри с деятелни градове и с богати култури. С. Бобчев, ЖФ (превод), 78. На изток от Йордан лежала пустинната област Пирея. РВИ (превод), 10.
5. Който населява, обитава пустинята. Тоя народ [арабите] се делил на пустинни жители или бедевини [бедуини], които живеели във вътрешната страна на полуострова, и на градски жители или гаддези. Й. Груев, КВИ (превод), 65. // За животно или растение — който живее или вирее в пустинята. Тясно шосе се вие през камънаци и червеникавожълти пясъчни земи. От двете страни снопове пустинна бледозелена трева, по-висока от човешки бой. Т. Кюранов, АП, 77. Той събирал по-интересни материали — морски звезди, корали, охлюви, .., характерни за пустинните растения, и ги подарявал на Природонаучния музей в София. К. Тулешков, НЗ, 64.
6. Остар. Отшелнически, аскетичен. Като се научих за благолюбивия нрав на твоята душа, .. и пустинното ти, невеществено и ангелско пребивание, .., твърде много възжелах да видя твое преподобие. Ив. Вазов, Съч. ХV, 38. Манастирите, пустинните жилища на иноците, палати стават, а училищата по градовете и селата запустяват. П. Р. Славейков, СКНГ, 38.