необита̀ем - единствено число, мъжки род, нечленувано необита̀емия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член необита̀емият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член необита̀ема - единствено число, женски род, нечленувано необита̀емата - единствено число, женски род, членувано необита̀емо - единствено число, среден род, нечленувано необита̀емото - единствено число, среден род, членувано необита̀еми - множествено число, нечленувано необита̀емите - множествено число, членувано
НЕОБИТА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е населен, в който не живеят хора; безлюден, ненаселен.
Бурята като че оставаше отвън, а тук между високите дувари стоеше тъй глухо и тайнствено безмълвие, което цари в необитаемите места. Й. Йовков, Ж 1945, 177. Ние се лутахме под поройния дъжд из необитаемата клисура. Ив. Вазов, Съч. ХV, 151. На следующият ден уморените мореплаватели достигнале до един малък необитаем, но твърде живописен и прелестен остров. Знан., 1875, бр. 19, 301. Необитаема сграда. // Който не може да бъде населен, в който не може да се живее. Сградата е в толкова лошо състояние, че е необитаема.See more