пъ̀пля - първо лице, единствено число, сегашно време пъ̀плиш - второ лице, единствено число, сегашно време пъ̀пли - трето лице, единствено число, минало свършено време пъ̀плим - първо лице, множествено число, сегашно време пъ̀плите - второ лице, множествено число, сегашно време пъ̀плят - трето лице, множествено число, сегашно време пъ̀плих - първо лице, единствено число, минало свършено време пъ̀плихме - първо лице, множествено число, минало свършено време пъ̀плихте - второ лице, множествено число, минало свършено време пъ̀плиха - трето лице, множествено число, минало свършено време пъ̀плех - първо лице, единствено число, минало несвършено време пъ̀плеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пъ̀плехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пъ̀плехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пъ̀плеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пъплѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение пъплѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пъ̀плещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пъ̀плещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пъ̀плещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пъ̀плеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пъ̀плещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пъ̀плещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пъ̀плещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пъ̀плещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пъ̀плещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пъ̀плейки - деепричастие пъ̀плил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие пъ̀плилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пъ̀плилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пъ̀плила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие пъ̀плилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пъ̀плило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие пъ̀плилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пъ̀плили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие пъ̀плилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пъ̀плел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пъ̀плела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пъ̀плело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пъ̀плели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
ПЪ̀ПЛЯ, -иш и (остар.) -еш,
мин. св. -их и (остар.) -ах, несв., непрех. 1. За насекомо, влечуго или дребно животно с къси крака — пълзя1, лазя бавно някъде, по някаква повърхност. Драгул отиде до каменния стобор, край който извиваше кривото си стъбло една напукана круша. По нея пъплеха насекоми. П. Стъпов, ЖСН, 128. Една голяма и черна гъсеница пъплеше по жълтеникавата почва. Ив. Вазов, Съч. Х, 35-36. Сред това веселие ние обядвахме. Наоколо ни пъплеха мравки, подскачаха зелени щурчета. К. Калчев, ПИЖ, 149. Всред алени и карминови азалии, .., между птици и пеперуди с изящни багри, .., пъплят скорпиони, гигантски паяци. Е. Николов, П, 34. Подскачат катерички, хвъркат врани, / открили скрити семена от лани, / лисици лаят, пъплят таралежи, / изплитат паяци коварни мрежи. П. Алипиев, Л [еа]. Из храстите пъплеха змии.See more2. Вървя, придвижвам се бавно, с усилие, обикн. по стръмнина, склон; пълзя1, лазя. Той беше тъй тежък човек, щото магарето се подвиваше под него, когато го носеше на лозето, и едвам пъплеше. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 62. Привечер той вече едва пъплеше омаломощен и изтерзан, но с чудно прояснено съзнание. П. Вежинов, НС, 164. Жени, момичета, старци, деца бяха задигнали по един вързоп с тютюн на главите си и пъплеха бавно и мъчително по нагорещената вече земя. Г. Караславов, ОХ ІІ, 56. Бабин .. махна мълчаливо на един от другарите си и се спуснаха двамата по пътеката надолу, срещу върволицата жени и деца, които все още пъплеха насам. Д. Талев, И, 579. // Катеря се, обикн. бавно, с усилие. На едно площадче се издигаше нова черква с обли кубета, измазваха я вече отвън, по скелите пъплеха работници. Й. Вълчев, СКН, 336. По нашите баири все дребна стока пъпле, голям добитък трудно ще се изкатери по козите пътеки. Й. Радичков, ББ, 5. // За превозно средство — движа се бавно, едва-едва; пълзя1, лазя. Най-после влакът .. тръгна пак .. Той просто пъплеше по възвишението. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 18. Шофьорът, свикнал със софийския паваж, караше бавно и предпазливо. Колата едва пъплеше по безкрайните стръмнини и остри завои. Р. Димитров, РЗН, 43. Към селото и по всички пътища, които водеха от шосето към параклиса, препускаха талиги, пъплеха тежки и тромави коли, заметнати с шарени чергила. Г. Караславов, СИ, 70. По шосето, което пресичаше равнината от юг към север, пъплеха в безкрайна редица германски танкове. Д. Ангелов, ЖС, 18. Галерите пореха бавно течението и пъплеха една зад друга. Й. Вълчев, СКН, 226. Волските коли с мъка пъплеха в калта. ● Обр. Слънцето пъплеше бавно по нагорещеното небе. П. Вежинов, ДБ, 235. Звездите пъплеха неуморно, пръскаха искри. Една от тях пламна ярко, проряза небосклона, .., и се заби някъде зад Карабаир. Кр. Кръстев, К, 120. // За течност, река и под. — придвижвам се, тека бавно някъде; пълзя1. Голямата река е отпусната и дремлива пред зимния сън. Тя е намаляла, прибрала се е ниско в леглото си, едва пъпле. Н. Тихолов, ДКД, 175. Тихо е. Под преплетените клонаци лежат гъсто здрач и влага, тихите зелени води на каналите едва пъплят. П. Вежинов, НС, 53. Струйка пот пъплеше по челото му. // За земна маса и под. — свличам се бавно надолу; пълзя1. Първият ден движението продължавало с прекъсване; стихвало на моменти, но идвали нови тласъци, сякаш от преизподнята, и огромната земна маса .. продължавала да пъпле по стръмнината, да се бърчи. Н. Хайтов, ПП, 19.
3. Прен. За множество от хора, животни и др. — вървя, движа се някъде в голямо количество и в различни посоки, безредно. В дворовете на срещната страна на улицата пъплеха множество силно въоръжени жандарми. Ал. Константинов, БГ, 124. По всички хълмове и падини пъплеха хора с червени фесове и кадъни с черни фереджета и бели яшмаци. Л. Стоянов, Б, 95. Докато хората пъплеха неспокойно из голямата зала, те влязоха в една ниша близо до монетния автомат за вода. В. Чушкова, Д І [еа]. Отгоре, по реката, пъплеха други групи. И там беше същата бъркотия. Г. Караславов, Избр. съч. VІІІ, 300. Много сърни, зайци, елени и всякакъв дивеч пъплеха из нея [дивата гора]. О. Василев, ДГ, 18. Стотици хиляди видове животни пъплят по земната шир от полюс до полюс, порят речните и морските глъбини. Хр. Одисеев, ТН, 7.
4. Прен. За мъгла, мрак, светлина, облак, дим, огън и др. — движа се бавно, като се разпростирам над все по-голяма площ, заемам все по-голямо пространство; пълзя1. От поляните идеше хлад и бяла мъгла пъплеше по тях и се извиваше като змей. Й. Йовков, СЛ, 13. Денем призраци мъгливи, / нощем тъмни тъмноти, / пъплят облаци дъждовни / в поднебесни висоти. Яворов, Съч. І, 27. И прожектор изведнъж процепи / с полегат шип тоя плътен мрак, / запълзя по зидовете слепи, / заопипва всеки ръб и праг. / Светлина предателска, деблива пъпли вред. Бл. Димитрова, Л, 291. Не щат да знаят те, че пъплели тъми, / че някъде гърми, / че хала идела във планината. К. Христов, ЧБ, 14. Огънят изядаше алчно и немилостиво натрупаното богатство на селския труд, пъплеше по стърнището и запалваше другите кръстци. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 19.
5. Прен. За звук, шум, мирис и под. — разпространявам се бавно някъде, в някаква среда, пространство; пълзя1. Понякога привечер, когато църковните звънарници възвестяваха идващ празник и звънът им медногласен и съзвучен пъплеше заедно със сенките вечерни, по сините недра на планината, при писеца Йоан се отбиваше момичето Иулита. П. Константинов, ПИГ, 27. Чувствуваше слабост в краката, главата ѝ шумеше, в носа още пъплеше противният дъх на амоняк. В. Андреев, ПР, 34.
6. Прен. За поглед, очи — местя се бавно по нещо или някого, като го оглеждам внимателно; пълзя1, лазя. Лойд тъкмо бе огледал краката ѝ до долу и сега погледът му пъплеше отново нагоре. Д. Христова, ТС (превод) [еа].
7. Прен. Обикн. с предл. п о. За път, граница и под. — вървя, минавам покрай нещо или през нещо, обикн. през тясно или стръмно пространство; пълзя1, лазя. През тоя пролом, един от най-живописните и дивите, .., пъпли по течението на реката стар път до самия Рилски манастир. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 56.
8. Прен. За мисъл, чувство, усещане и под. — появявам се бавно и неусетно у някого, като го изпълвам, завладявам постепенно; пълзя1. Седеше някак вцепенен и продължаваше да гледа стената. В главата му пъплеше мисълта, че трябва да блъсне Кавабата, да изскочи в коридора и ... Т. Балова, ЧП (превод) [еа]. Сластна отмора пъплеше и размекваше силното тяло. О. Василев, Т, 180. Борис чувстваше как пъпли огън по всичките му жили, нагоре, към главата. Цялото му тяло сладостно тръпнеше. Това ли е примамливата сила на алкохола? Д. Талев, ГЧ, 73. И после ... после / някаква омраза / се впиваше дълбоко във сърцата. / .. / тя пъплеше в кръвта, / тя виеше в закана. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 32-33. // За болка — преминавам, разпространявам се бавно по тялото на някого; пълзя1. Болката отново пъплеше в ръцете ѝ, обади се и на друго място — при всяко движение десният ѝ хълбок я заболяваше свирепо. Кр. Дянков, НИР (превод) [еа].
9. Прен. За населено място — постепенно се разраствам чрез застрояване на нови площи с жилищни и други сгради; пълзя1. Може би по-правилно е да се каже, че градът пъпли постепенно по пясъчната планина, тъй като по стръмния склон незабележимо, една след друга никнат малки къщички. НМ, 1958, бр. 90, 4.
10. Прен. За растение — раста, като постепенно обхващам все по-голяма площ; разпростирам се. Само хората жестоко преследват хвойната. Това „изтърсаче“ в аристократичното семейство на иглолистните е обявено сякаш вън от законите... Намерят ли го в гората — изсичат го, .., срещнат ли го да пъпле по високопланинските пасища — коренят го, за да не пречи на тревата. Н. Хайтов, ПП, 59. Ниските дъбови храсталаци, които пъплеха до самите чукари, можеха да прикрият движението на врага. Д. Ангелов, ЖС, 604.
11. Прен. За растение — раста ниско, обикн. в различни посоки, като се закрепвам с въздушни корени към някаква повърхност; пълзя1, лазя. Ивица плочи отиваше от вратнята до къщната врата, около която пъплеха .. пълзящи растения. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 77. Покрай улицата, .., се заредиха най-разнообразни къщи. Едни бяха от кирпич, ниски, широки, .. Други бяха някак по-свити и извишаваха нагоре конусовидни сламени покриви, по които пъплеха ластуни от тикви. Й. Вълчев, СКН, 10-11.
12. Прен. Остар. За човек — раболепнича, угоднича, подмазвам се; пълзя1, лазя. Всичко пъпли; за насъщний залък / жертвува се всичко человешко... Ив. Вазов, Съч. ІІ, 193.
◊ <Студени (ледени)> тръпки пъплят по гърба (тялото) ми. Разг. 1. Студено ми е, изпитвам студ и треперя. 2. Изпитвам силно чувство на страх, уплаха или силно вълнение от нещо, съпроводено с потрепване. Краката му трепереха неестествено, косата му настръхваше и студени тръпки пъплеха по кожата му. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 23.