ла̀зя - първо лице, единствено число, сегашно време ла̀зиш - второ лице, единствено число, сегашно време ла̀зи - трето лице, единствено число, минало свършено време ла̀зим - първо лице, множествено число, сегашно време ла̀зите - второ лице, множествено число, сегашно време ла̀зят - трето лице, множествено число, сегашно време ла̀зих - първо лице, единствено число, минало свършено време ла̀зихме - първо лице, множествено число, минало свършено време ла̀зихте - второ лице, множествено число, минало свършено време ла̀зиха - трето лице, множествено число, минало свършено време ла̀зех - първо лице, единствено число, минало несвършено време ла̀зеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ла̀зехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ла̀зехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ла̀зеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време лазѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение лазѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ла̀зещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ла̀зещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ла̀зещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ла̀зеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ла̀зещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ла̀зещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ла̀зещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ла̀зещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ла̀зещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ла̀зейки - деепричастие ла̀зил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ла̀зилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ла̀зилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ла̀зила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ла̀зилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ла̀зило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ла̀зилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ла̀зили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ла̀зилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ла̀зел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ла̀зела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ла̀зело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ла̀зели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
- 1. лазя
- - Лазя по корем
See more- - Лазят ме мравки
- - Лазят ме тръпки
- - Мравки лазят по гърба ми
- - Мравки лазят по кожата ми
- - Горе лази, долу гази
ЛА̀ЗЯ, -иш,
мин. св. -их, несв., непрех. 1. За насекомо или влечуго — движа се с всичките си крайници или с цялата долна повърхност на тялото си; пълзя. Жена му все още лежеше с унил поглед, впит в голия таван, по който лазеха само няколко едри лениви мухи. П. Вежинов, ДБ, 46. Един зелен скакалец стърже двата си дълги крака и ни гледа право в очите, а по земята лазят буболечки и бръмбари. Д. Габе, Н, 41. Седи граничарят, подвил крак на земята, а по широката му черна длан лази една калинка. Н. Стефанова, РП, 156. Изведнъж нещо писнало над главата му и той [момъкът] се събудил. Погледнал нагоре и що да види: триглава змия лази по дървото. Ран Босилек, Р, 115. Далече зад селото е корията, от шосето тя не се вижда, но Пинтата я усеща вече, той като че я гледа с кокичетата, .., с тревите и храсталаците, в които се тулят зайци и яребици, лазят упорито тромави костенурки. Г. Караславов, ОХ II, 9. Някои [животни] живеят във вода и от тях повечето имат широки опашки и крилца, за да плуват, а пък други много крака, за да лазят, както рака. ИЗ 1874-1881, 49. Завистта змия е, що съска и лази. Ив. Вазов, Съч. II, 34.See more2. За човек или животно — движа се, придвижвам се едновременно на ръце и на крака или на четирите си крака; пълзя. — Нашите прапрадеди са минавали и без техника, и без наука. Лазели са по дърветата за плодове и са ровели земята с тояга. Ем. Манов, ДСР, 99. После взе от колата вехто скъсано чердже, наметна се с него, влезе в гората и почна да реве като мечка и да лази на четири крака към бедната крава. Елин Пелин, Съч. I, 153. Тръгна да се изкачи на върха. Намести опираше ръцете си на земята и тъй лазеше нагоре. К. Петканов, П, 154. А още по-малко имаше прилика, разбира се, с „чичото“, дето лазеше по колене в кухнята и се правеше на медун, за да разсмива Ангелариевия син. А. Гуляшки, ДМС, 72. Сега балеринките танцуваха, гумените човечета се премятаха, мечетата лазеха по масите и беше така весело, както може да бъде само в една голяма стая, пълна с играчки. Ив. Остриков, ОП, 14.
3. Прен. Придвижвам се бавно; пълзя, пъпля. Конете едвам лазеха из баирчинката. Елин Пелин, Съч. I, 47. „Надежда“ [крайцерът] лазеше със скорост четири, пет мили в час далече от бреговете. Д. Добревски, БКН, 27. За да стигнем по-бързо, взехме такси и потеглихме. Но след пет минути почнахме да спираме на всеки 15 метра. Гъст поток от коли лази към парка. К, 1963, кн. 2, 35-36.
4. Прен. За светлина, огън, дим, мъгла и под. — като се движа бавно, постепенно се разпространявам нанякъде; пълзя, пъпля. Сянката на чукара, в полите на който се виеше пътеката, лежеше по отсрещния скат и все по-бързо лазеше нагоре. X. Русев, ПЗ, 7. Пред очите ѝ падна мрежа, и тя видя на ъгъла на къщата огнени езици да се гърчат и да лазят към нея. К. Петканов, ОБ, 209. Бяла мъгла пъплеше срещу нас... Няколко каруци, натоварени с царевичак, пресякоха пътя ѝ, врязаха се в нея и понеже тя лазеше ниско, селяните, качени върху царевичака, останаха да висят във въздуха. Й. Радичков, В, 173. Само от изток, .., са се подали три-четири къдрави облачета и полекичка, боязливо лазят към откритото ширине след слънцето. Т. Влайков, Съч. III, 1. А облак лази / расте и вий снага космата. П. К. Яворов, Съч. I, 47.
5. Прен. За очи, поглед и под. — бавно и продължително се вглеждам, се заглеждам в нещо. Дочка хвърли любопитен поглед към Нейка и веднага се наведе да събира зърната. Гледаше земята, заграбваше с две шепи житото и все ѝ се струваше, че очите на Нейка лазят по гърба ѝ. К. Петканов, МЗК, 76. Сърбам аз вдъхновено, а окото ми лази към луканката — моят идеал. Г. Краев, ЛСП, 16.
6. Прен. За път, улица и др. — постепенно се извишавам. Пътят лази в замайващи завои нагоре и наближава прелеза. Ст. Станчев, HP, 38. Най-после излязох из гората и се озовах на един гол скалист зъб... По него лази пътеката за Еленин връх. Ив. Вазов, Съч. XV, 48. — Царят дали е в черква? — попита друг един болярин другаря си в улицата, що лазеше в полите на Царевец. Ив. Вазов, Съч. XIV, 4.
7. За растение — раста ниско, като се придържам към някаква повърхност. Зелена повит закриваше с дебелия пласт на листата си всичките стени на къщицата, а филизите ѝ лазеха дори по циглите на покрива. О. Василев, ЖБ, 94. Виждал си навярно тоя храст [клекът] да лази по стръмните рилски съсипища. Н. Хайтов, ПП, 7.
8. Прен. За човек — лакейнича, подмазвам се. — Ш-шт бе, Ненко-о! — рекох му. — Пази се бе, човек! — Пазя се, пазя-я, Ламбе! — отвърна ми. — Пазя се, ама не лазя. Тарас, СГ, 76. Това е мръсната борба на злото / със честното. / .. / Другари, силите си да запазим! / Не щем борби, де трябува да лазим. Ив. Вазов, Съч. III, 163.
◊ Лазя по корем. Разг. 1. Полагам извънредно големи усилия, за да постигна целта си, изнемогвам при извършването на нещо, което не е по силите ми. Савка: — Най-позорно ни изпъдиха. Ηайда: — По корем да лазите, но да им набиете вратовете. На бой налитат маскарите... Савка: — В съд ги дайте! Наричат ни простаци и мошеници... В. Нешков, П, 195. 2. Самост. или пред някого. Държа се раболепно, унижавам се, угоднича пред някого, за да постигна целта си. Лазя по нервите на някого. Разг. Нервирам силно (някого). Разбира се, в бъдещето не ще намерят място чудовищните светлинни реклами на Запада, които ослепяват човека, лазят по нервите му, предизвикват виене на свят. М. Ганева, ГМ (превод), 167. Лазят ме мравки (тръпки); мравки лазят по гърба ми. Разг. 1. Студено ми е, изпитвам студ и треперя. — Бре, другарю, я се наметни, че като те гледам, мравки ме лазят. Или си се затоплил с нещо отвътре, а? Ем. Манов, ДСР, 453. 2. Изпитвам силно чувство на страх, уплаха или силно вълнение от нещо, съпроводено с потреперване. Много пъти беше плакала и нареждала Гаравалката, но тази вечер гласът ѝ го шибаше и докарваше до ужас. По гърба му лазеха тръпки. С. Северняк, ИРЕ, 31. Заковани и потресени замръзнахме пред Репиновата картина „Иван Грозни и синът му Иван“ .. Мравки лазят по гърба ти, когато гледаш тая трагична сцена от средновековната руска история. А. Каралийчев, С, 117. Аз стискам още по-силно железата и по кожата ми лазят тръпки от страх. Вълкът изчезва и на огрения от месечината хълм настъпва предишното затишие. К. Калчев, ПМЖ, 10.