равнозна̀чещ - единствено число, мъжки род, нечленувано равнозна̀чещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член равнозна̀чещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член равнозна̀чеща - единствено число, женски род, нечленувано равнозна̀чещата - единствено число, женски род, членувано равнозна̀чещо - единствено число, среден род, нечленувано равнозна̀чещото - единствено число, среден род, членувано равнозна̀чещи - множествено число, нечленувано равнозна̀чещите - множествено число, членувано
РАВНОЗНА̀ЧЕЩ, -а, -о, мн. -и,
прил. Рядко. Обикн. с предл. н а, с. Равнозначен; еднозначен2, равностоен, равносилен, еквивалентен, тъждествен. За византийските писатели от средата на IX в. насам понятията славяни и българи са били вече равнозначещи и .. те са използували названието българи, за да означат чрез него и славянските жители в границата на славянобългарската държава. Д. Ангелов, ОБН [еа]. Културните белези се оказват равнозначещи с природните стойности. М. Кирова, ЙЙ [еа].See more