разглобя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време разглобя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време разглобя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време разглобя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време разглобя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време разглобя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време разглобя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разглобя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разглобя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разглобя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разглобя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разглобя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разглобя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разглобя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разглобя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разглобя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разглобя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разглобя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разглобя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разглобя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разглобя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разглобя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разглобя̀вайки - деепричастие разглобя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разглобя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разглобя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разглобя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разглобя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разглобя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разглобя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разглобя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разглобя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разглобя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разглобя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разглобя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разглобя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разглобя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разглобя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разглобя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разглобя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разглобя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗГЛОБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разглобя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Разединявам, отделям една от друга съставните части, елементи на нещо, обикн. уред, машина и под. Противоп. сглобявам. Птичкин разглобява машината. Къде е повредата? Отново я сглобява. Сл. Македонски, ЕЗС, 100. Той го свари със запретнати и изцапани с масло ръце да разглобява и чисти пушката си. Й. Йовков, ПК, 23. Милчо се интересуваше от радиотехника, по цели часове сглобяваше и разглобяваше радиоапарати и транзистори. А. Михайлов, ДП, 11. Цяла седмица Златан не се отдели от оръдието си. .. След всяко учение оставаше сам да го почисти, бършеше дълго и старателно с омаслени парцали и най-малките му части, разглоби грижливо механизмите и ги намаза с нова, чиста смазка. П. Вежинов, ВР, 76-77. разглобявам се, разглобя се страд. Колкото един локомотив повече се разглобява и сглобява, толкова повече той се разваля, разстройва се. РД, 1950, бр. 268, 3.See moreРАЗГЛОБЯ̀ВАМ СЕ несв.; разглобя̀ се св., непрех. 1. За уред, механизъм, предмет — мога да се разделям на съставните си части, елементи благодарение на специалната си конструкция. За неделя-две Тодор Лефтеров се почувствува в Михалци като у дома си. .. Залегна той да уреди и читалището. Поръча печат чак от Виена. Този печат се разглобяваше на пет части. Д. Марчевски, ДВ, 56.
2. Прен. За предмет — разпадам се на части, на парчета. Корпусът на парахода така силно заскърца, сякаш всеки момент щеше да се разглоби. Г. Белев, КВА, 331. Стоичко пак завъртя брадвата. .. Над Стоичковия двор се зави тъмен облак от разтревожени и изплашени щърци и с ужас се завъртя над треперещите върхове на върбата, дето тръпнеха и се разглобяваха от сътресението дванайсет гнезда. Елин Пелин, Съч. II, 12. Бащата се размърда тежко и столът под него изскърца, като че ли се разглобяваше. Кр. Велков, СБ, 68. Главата ѝ бръмчеше, всичките ѝ стави гаче се разглобяваха. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 37.
3. Прен. Разг. За човек — силно се изтощавам и преуморявам от физическо натоварване и чувствам болка по тялото си. Разглобих се от работа, цял ден чистя.