разго̀нвам - първо лице, единствено число, сегашно време разго̀нваш - второ лице, единствено число, сегашно време разго̀нва - трето лице, единствено число, минало свършено време разго̀нваме - първо лице, множествено число, сегашно време разго̀нвате - второ лице, множествено число, сегашно време разго̀нват - трето лице, множествено число, сегашно време разго̀нвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разго̀нвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разго̀нвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разго̀нваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разго̀нваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разго̀нвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разго̀нвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разго̀нващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разго̀нващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разго̀нващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разго̀нваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разго̀нващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разго̀нващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разго̀нващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разго̀нващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разго̀нващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разго̀нвайки - деепричастие разго̀нвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разго̀нвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разго̀нвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разго̀нвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разго̀нвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разго̀нвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разго̀нвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разго̀нвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разго̀нвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разго̀нван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разго̀нвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разго̀нваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разго̀нвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разго̀нваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разго̀нвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разго̀нваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разго̀нвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разго̀нваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗГО̀НВАМ, -аш, несв.; разго̀ня, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Отстранявам, отдалечавам, изпъждам от някое място, територия много хора или животни; изгонвам, прогонвам, пропъждам. Горският Божин Врагов грабна карабината и отиде да разгони контрабандистите. Н. Хайтов, ПГ, 79. — Разгонете бунтовниците — казал царят на войската си. Л. Каравелов, Съч. V, 95. Като видяха, че на площада нямаше конна полиция, която можеше да ги разгони, стачниците се успокоиха и събраха мирно пред читалището. Д. Димов, Т, 287. Разгонвам ги [елените], ама те пак дохождат! Ст. Даскалов, ЕС, 123. Дядо Георги, .., се събуди и стана. .. Наметна някаква дреха и излезе да разгони кучетата. И. Петров, ПР, 10. С едно подскачане котката удушила седем-осем от зайчетата, а другите разгонила по дупките им. Т. Икономов, ЧПГ, 58.See more2. Разпръсквам някакво множество от хора или животни, за да проправя път, да освободя пространство за придвижване на някого или на нещо. Това беше една мръсна рошава тълпа, която стражата с мъка разгонваше, за да даде път на меките, широки и скъпи коли. Г. Караславов, Избр. съч. V, 268.
3. Прен. С поведението си ставам причина хората около мен да се махнат, да напуснат мястото, на което сме заедно. — Ще запалиш къщата, Павле, ще разгониш децата да се скитат голи и боси. Ж. Колев и др., ЧБП, 136. ● Обр. Вятърът и студът разгониха твърде рано сбраните на Черни връх туристи, но при всичко това, всякой очевидец, догде е жив, ще помни панаира на Черни връх. Ал. Константинов, Съч., 96.
4. Прен. Отстранявам, съзнателно пренебрегвам, забравям неприятна, тревожна мисъл или мъчително, тъжно чувство; прогонвам, пропъждам, отпъждам. Жак се опитваше да разгони страха си и си казваше, че трябва не да трепереш, а да се радваш, защото тази работа е по-опасна и, значи, по-важна от предишната. Б. Райнов, ДВ, 283-284. Георги се клатушкаше като другарите си и все разгонваше умората от слабото тяло, защото се страхуваше да не ги свари утрото в низината. М. Яворски, ХСП, 291. Не, моя драга, не са отчайвай дотолкози; разгони от тебе тези черни мисли, които та мъчат. Т. Шишков, В, 13. Дайте вино / и ракия / .. / С вино жалба / ще разгоня. Ц. Церковски, Съч. I, 224. // За нещо — спомагам, допринасям за отстраняване, забрава на неприятна, тревожна мисъл или мъчително, тъжно чувство. Нейните шеги разгониха мъката на Велика и я накараха да се усмихне. К. Петканов, МЗК, 161. И спомените разгониха тревожните му мисли. .. Малка стаичка, потайно и уютно кътче. Марийка, разцъфнала като ружа от любов, .., гали ръката му. И. Петров, НЛ, 182-183.
5. За вятър — правя да се махнат облаци, мъгла; разпръсквам, разсейвам. Вятърът разгонваше облаците и над хоризонта се откриваше свежо, измито, ябълковозелено небе. К. Калчев, ЖП, 172. Тъмни облаци са се надвесили над града. Дано вятърът ги разгони. Д. Калфов, Избр. разк., 333. Подир пладне западен ветрец подухна, който разгони тук-там тъмната мъгла по ниските места, която се издигаше и слягаше към върховете на планината. З. Стоянов, ЗБВ II, 196.
6. За светлина, слънце — правя да се махне, да не съществува тъмнина, мрак, сянка и под.; разпръсвам, разсейвам. Нататък се усмихваше слънцето. Промъкваше се през бели облаци и ги разгонваше, като овчар — немирното си стадо. К. Петканов, СВ, 212-213. Слънцето се извъртя, разгони сенките от двора и загали лицето на бея. К. Петканов, ЗлЗ, 76. Чак когато слънцето разгони с огнените си лъчи грозните сенки на нощта, тя се прибра да подремне. П. Бобев, ГЕ, 93. Светлината на утрото разгони сенките на здрача. ● Обр. Денят разгонва с слънчев щик / стадата черни на нощта. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 56. разгонвам се, разгоня се страд.
◊ Майката (мамицата, мамичката, мамката) ще разгоня (разгоних) някому; фамилията <до девето коляно> ще разгоня (разгоних) някому. Разг. Грубо. Жестоко, грубо, безогледно ще се разправя (се разправих) с някого (в бъд. обикн. при закана). — Ти ме знаеш какъв съм и какво мога да направя, ако реша да си разчиствам сметките с някого. Фамилията му ще разгоня! К. Калчев, СТ, 147. А щом премята Селим хан и влашкия войвода, какво остава за нас? Майката ни ще разгони до ден с някоя от тия свои хитрини. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 147-148. — Ако се случи нещо с Марта, ще ви разгоня фамилията до девето коляно! Д. Петрунова, ГП [еа]. Разгонвам / разгоня фамилията (майката) на някого. Разг. Грубо. Причинявам неприятности на някого или го съсипвам с тежък труд, с непосилна работа. Разгонва ми фамилията с тази работа.