разграничѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано разграничѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разграничѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разграничѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано разграничѝтелната - единствено число, женски род, членувано разграничѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано разграничѝтелното - единствено число, среден род, членувано разграничѝтелни - множествено число, нечленувано разграничѝтелните - множествено число, членувано
1 отличителен - разграничителен - различителен - диференциален (спец.)2 разделителен - разграничителен - демаркационен
РАЗГРАНИЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за разграничаване.
Невъзможно е да се тегли разграничителна линия между пътя на Нексе художника и Нексе обществения деец. ОФ, 1950, бр. 1716, 4. Освен на трите полета, нашата планина се яко подпира още и на три незначителни по размер, но яки по строеж и материал планини, които, покрай това, служат още и за разграничителни линии на трите полета. П. Делирадев, В, 20. Разграничителен белег. Разграничителен стълб.See more