разделѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано разделѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разделѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разделѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано разделѝтелната - единствено число, женски род, членувано разделѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано разделѝтелното - единствено число, среден род, членувано разделѝтелни - множествено число, нечленувано разделѝтелните - множествено число, членувано
РАЗДЕЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с разделяне или служи за разделяне.
От него [от земното масло] чрез разделителна дестилация се получава бензин, газьол, газ, смазочни масла, парафин, вазелин и др. Геол. ІХ кл, 51.See more◊ Разделителна повърхнина. Физ. Гранична повърхнина между две течения с различни по големина или посока скорости. Възникването на вихри във флуидно течение се дължи на неустойчивата разделителна повърхнина между течения с различни скорости. ЕнцТ [еа]. Разделителна способност. 1. Физ. Величина, определяща способността на оптична система да дава ясно изображение на обект. Много по-важна от увеличението на микроскопа е неговата разделителна способност. Физ. Х кл, 1951, 154. Чувстваше космолета като част от себе си, така добре бе оборудван и така без усилия лесно се командваше. Беше пълен със свръхтелескопи, с камери с висока разделителна способност. Л. Дилов, ДИС [еа]. 2. Техн. Основна характеристика на екран (дисплей), представляваща брой точки (пиксели), които може да бъдат изобразявани в хоризонтална и вертикална посока, от която зависи качеството на образа; резолюция2. Конзолите от трето поколение, които са следващият хит на пазара, имат пет пъти по-голяма разделителна способност от обикновения телевизор. С, 2006, бр. 4856 [еа].