раздира̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано раздира̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член раздира̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член раздира̀телна - единствено число, женски род, нечленувано раздира̀телната - единствено число, женски род, членувано раздира̀телно - единствено число, среден род, нечленувано раздира̀телното - единствено число, среден род, членувано раздира̀телни - множествено число, нечленувано раздира̀телните - множествено число, членувано
РАЗДИРА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За звук, вик и под. — който е много силен, пронизителен; раздиращ.