раздробя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време раздробя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време раздробя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време раздробя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време раздробя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време раздробя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време раздробя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време раздробя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време раздробя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време раздробя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време раздробя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време раздробя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение раздробя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение раздробя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздробя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие раздробя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие раздробя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздробя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие раздробя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздробя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие раздробя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздробя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие раздробя̀вайки - деепричастие раздробя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие раздробя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие раздробя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие раздробя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие раздробя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие раздробя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие раздробя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие раздробя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие раздробя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие раздробя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие раздробя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие раздробя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие раздробя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие раздробя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие раздробя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие раздробя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие раздробя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие раздробя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗДРОБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; раздробя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо на малки късове, парчета (обикн. като го чупя, режа, троша, късам); надробявам, натрошавам. Мъжете забиваха в земята изострени дебели колове и къртеха с тях буци пръст, а жените ги раздробяваха с дървени лопати. М. Марчевски, ОТ, 73. М и л а: — Раздробете това камъче на прах .. Опалът е камък на нещастието. П. К. Яворов, Съч. ІІІ, 123.See more2. Чупя на няколко места част от тялото (ръка, крак, рамо и др.). Той бе направил едно неотмерено движение и пресата само за миг раздроби до китката дясната му ръка. М. Гръбчева, ВИН, 14. Един от читаците скритом замахва с брадва и го удря, та му раздробява рамото. Хр. Ботев, Съч. І, 1986 [еа]. Един куршум се заби в рамото на Тано. Случайно. Раздроби го. ЛФор., 2001, бр. 18 [еа].
3. Разделям нещо на части; разпокъсвам. Лошо проведената поземлена реформа .. раздроби земята. Мон., 2005, бр. 2394 [еа]. Целокупна България, осъществена за миг в Сан Стефано, бе раздробена сега на три части. С. Радев, ССБ I, 26. раздробявам се, раздробя се страд. Той не казва никъде нито дума защо се раздроби земята. Дем., 2001, бр. 143 [еа].
РАЗДРО̀БЯВАМ СЕ несв.; раздробя̀ се св., непрех. 1. Ставам на парчета, на късове; натрошавам се. Няма връщане за камъка. Веднъж разцепен, той все повече отстъпва, раздробява се, разпада се, докато най-сетне самият той стане на земя. Н. Хайтов, ШГ, 178.
2. За част от тялото — чупя се на няколко места. При падането кракът му се раздроби.
3. Разделям се на части. Разкъса се дългата верига, раздроби се на малки части. Ив. Мартинов, ДТ, 240. Големият български въпрос остана да се развива при най-опаки условия, като се раздроби на сума по-малки въпросчета. П. К. Яворов, Съч. ІІ, 167. Споменът за нея почна да помътнява в хаоса на душевното напрежение, на нечовешката умора, образът ѝ стана неясен, някак се раздроби в паметта му. Ем. Манов, ДР, 44.