разду̀мвам - първо лице, единствено число, сегашно време разду̀мваш - второ лице, единствено число, сегашно време разду̀мва - трето лице, единствено число, минало свършено време разду̀мваме - първо лице, множествено число, сегашно време разду̀мвате - второ лице, множествено число, сегашно време разду̀мват - трето лице, множествено число, сегашно време разду̀мвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разду̀мвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разду̀мвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разду̀мваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разду̀мваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разду̀мвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разду̀мвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разду̀мващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разду̀мващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разду̀мващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разду̀мваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разду̀мващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разду̀мващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разду̀мващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разду̀мващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разду̀мващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разду̀мвайки - деепричастие разду̀мвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разду̀мвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разду̀мвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разду̀мвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разду̀мвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разду̀мвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разду̀мвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разду̀мвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разду̀мвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разду̀мван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разду̀мвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разду̀мваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разду̀мвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разду̀мваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разду̀мвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разду̀мваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разду̀мвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разду̀мваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
РАЗДУ̀МВАМ, -аш, несв.; разду̀мам, -аш, св., прех. Разг. 1. Говоря, думам на някого, за да го развличам, утешавам; разприказвам.
Попадията се чудеше как да я разтушава, раздумваше я, молеше я да се не отчайва. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 48. Като съсед на Бенин той непрекъснато слушаше плача на злочестата майка и ден не се минаваше да не отиде у тях и да не се опита да я раздума и окуражи. Д. Ангелов, ЖС, 576. Какво не му приказваме, как не го раздумваме — не отваря устата си, не казва нищо, мълчи. Й. Йовков, ЖС, 130. Думай, душо, / раздумай ме, / поне малко / разтуши ме. Ц. Церковски, Съч. І, 238.See more2. Уговарям, увещавам някого да се откаже от свое решение, намерение; разубеждавам. Най-правдоподобна причина, за да го викат в тоя късен час, му се видеше дуелът .. „Ще ме раздумват — пошушна си той. — Ако мислят да ме убедят да отстъпя — то не ме познават добре.“ Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 69. Мария искаше да отиде в Хасково да я види, но аз я раздумах. О. Бояджиев, П, 124. Стоян не мислеше, че Крайналията се шегува, нито пък старата се опита да го раздума. Приготвиха се набързо и тръгнаха. Й. Йовков, СЛ, 185. — Не можахте ли да го раздумате? П. Здравков, НД, 150. раздумвам се, раздумам се страд.
РАЗДУ̀МВАМ СЕ несв.; разду̀мам се св., непрех. Разг. 1. Говоря, приказвам с някого; разговарям се, разприказвам се. Дадоха ѝ за другар най-голямата унука, колкото да има кой вода да ѝ донесе и с кого да се раздумва. П. Тодоров, И І, 73-74. Братчетата и сестричетата бяха малки. .. няма с кого да се раздумаш. Д. Талев, И, 220.
2. Отказвам се от свое решение, намерение; разубеждавам се. Тя взе да се връща към една и съща надежда: дано утре, като съмне, Ройдю се раздума, дано сам се откаже от туй, което беше намислил да прави! Й. Йовков, ЖС, 148. Подир войната рекох да си ида на село, пък се раздумах. Останах в дружината, в Бургас. К. Константинов, ПЗ, 21-22. — Той я дойде в Пробойна, я не! Може и да се е раздумал или уплашил. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 333.