размѐквам - първо лице, единствено число, сегашно време размѐкваш - второ лице, единствено число, сегашно време размѐква - трето лице, единствено число, минало свършено време размѐкваме - първо лице, множествено число, сегашно време размѐквате - второ лице, множествено число, сегашно време размѐкват - трето лице, множествено число, сегашно време размѐквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време размѐквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време размѐквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време размѐкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време размѐкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време размѐквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение размѐквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение размѐкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие размѐкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие размѐкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие размѐкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие размѐкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие размѐкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие размѐкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие размѐкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие размѐкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие размѐквайки - деепричастие размѐквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие размѐквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие размѐквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие размѐквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие размѐквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие размѐквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие размѐквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие размѐквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие размѐквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие размѐкван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие размѐквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие размѐкваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие размѐквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие размѐкваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие размѐквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие размѐкваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие размѐквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие размѐкваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 размеквам (прен.) - размазвам (разг.) - разчувствам - разнежвам - умилявам - трогвам - разтапям (прен.) - разтопявам (прен.)
РАЗМЀКВАМ, -аш, несв.; размѐкна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. размѐкнат, св., прех. 1. Правя или ставам причина нещо твърдо да омекне. Противоп. втвърдявам. При високи температури .. горещините размекват асфалта. Дем., 2001, бр. 177 [еа]. Огън в огнища .. размеква желязо и втвърдява хляб. Ив. Коларов, Е, 36. Съществуват много подходящи .. препарати, които помагат за много по-лесното отстраняване на кожичките .. Те размекват кожичката, а след това тя се отделя със специална дървена лопатка. ЖнТ, 2006, бр. 29 [еа]. Кислородната и амонячната вода размекват люспите на роговия слой, достигат пигмента и тогава се извършва неговото разрушаване. Г. Георгиев и др., ФБП, 102. // В съчет. със същ. с н я г, з е м я и под. Правя обекта, означен от съществителното (сняг, земя и под.) да стане кишав, полуразтопен или разкалян. През тия дни снегът беше твърд .. Духал беше югът, размекнал го и после ясното небе го смразило. Ламар, ПР, 72. — Хубав дъждец ромоли, ще размекне земята. А. Каралийчев, СР, 58.See more2. Прен. Ставам причина някой да омекне (в З знач.), да изгуби физически сили и да стане отпуснат, вял. Тоя доктор свърши работа — макар слабостта да размекваше цялото ѝ тяло, още можеше да се държи. В. Андреев, ПР, 35. От хладилника в стаята, от свежия въздух, който нахлуваше през отворения прозорец, Бодко почувствува прилив на сили. Вън горещината го беше размекнала. В. Ченков, СНД, 51. // Ставам причина някой да се отпусне, да престане да е напрегнат. Съботният ден беше захванал да ме размеква, предстоящата почивка вече разливаше блаженството на едно приятно бездействие. Др. Асенов, СВ, 53.
3. Прен. Ставам причина някой да прояви слабост, мекушавост, да престане да се държи твърдо, решително. Не беше свикнал твърде да се вглежда в собствените си преживявания — това прави човека колеблив, размеква го. Ем. Манов, ДСР, 38. Та и колко ли е разликата между сърби и българи, една вяра, кажи-речи един език говорят, .. Така пред едни, дето такива думи .. можеха да разколебаят, да размекнат, .., а пред други Йосиф сочеше войводската си чанта. Д. Талев, ГЧ, 120. хилядиш
4. Прен. Разнежвам, разчувствам. Родният град, за който беше се затъжил [Тъкачев], домашната обстановка, която тутакси го обгърна, милите кътчета .. го разчувствуваха и размекнаха. Г. Караславов, ОХ, 256-257. Живях десет години в чужбина и не съм писала нито едно писмо, .. Сега обаче тонът на твоето мило писмо ме размекна и както виждаш, пиша. Й. Попов, СЛ, 150. Деяна трепереше над малкия и грижите, които ратаят полагаше за него, го размекваха понякога. Веднъж, когато Казакът му поиска пари за калпак, той му пъхна една столевка в ръката. Г. Караславов, СИ, 93. Все още се опитваше да намери [Аспарух] .. доброжелателния тон, връщайки се към стари спомени, откривайки ги, но не позволявайки им да го размекнат. В. Люцканова, И I, 119. Саня беше пяла и друг път на Калудов, знаеше кое размеква душата му и подхвана песните една след друга. К. Колев, М, 130.
5. Прен. Намалявам силата на някакво емоционално състояние или намерение да се направи или отстоява нещо; отслабвам2. Беше развълнуван [Тошо], но се прикриваше, та изглеждаше повече строг. Жена му хълцаше неспирно и .. това размекваше привидната му строгост. Ст. Даскалов, БМ, 25. — Намерила ли си квартира, като ме викаш? Аз съм готов. Това мнимо съгласие размекна решителността на Вагрила. М. Яворски, ХСП, 215. Огледах приемната, надникнах в спалнята и банята .. Тогава и не помислих, че между тези излъскани сиви стени ще ме гложди самота, носталгията ще размеква волята. Н. Радев, СК [еа]. размеквам се, размекна се страд. Ще вземем като пример боядисването на прозорец .. По-силно засъхналата боя се размеква с амониев спирт. М. Томова, ТТЖ, 96-98.
РАЗМЀКВАМ СЕ несв.; размѐкна се св., непрех. 1. За твърдо вещество, материал и др. — ставам мек или по-мек (в 1 и 4 знач.) в сравнение с обичайното си състояние, обикн. при по-висока температура; омеквам. Противоп. втвърдявам се. Измъкна оттам [от торбата] половина шоколад .. Туй нещо само приличаше на шоколад, толкова пъти се бе размеквало и потичало. П. Вежинов, ЗНН, 142. Четири супени лъжици овесени зърна се кипват в един литър вода, докато се размекнат. Н. Антонов, ПДЖ [еа]. — Ще извиняваш, че асфалтът се е размекнал малко, но си запретни крачолите да не се изцапаш. К. Видински, НСП, 40. Всичко, което може да гори, избухва в пламъци, щом бъде докоснато от топлинния лъч: оловото става като вода, желязото се размеква. С. Флорин, ВС (превод) [еа]. Има твърди вещества, които нямат определена температура на топене .. При нагряване те най-напред се размекват, а след това се и разтапят. Физ. VII кл, 1965, 61. // За сняг, почва и др. — ставам кишав, полуразтопен или разкалян, обикн. при затопляне на времето, валежи и др.; омеквам. Снегът се размекна и шумеше в нозете потъмнял, мокър, потекоха пак води. Д. Талев, С II, 297. Паднеше ли дъжд, размекнеше ли се дебелият и плодоносен чернозем, не само каруца, но и пътник не се решаваше да излезе на път. Д. Казасов, ВП, 128. В планините замръзналата почва се размеква, с което повишава риска от ледени и каменни лавини.
2. Прен. Ставам отпуснат (в 4 знач.), вял, загубвам физически сили, обикн. поради умора, неразположение и др.; омеквам. Дали защото беше се размекнал [Пантата] от дългото лежане или защото неусетно беше простинал, но една сутрин той се събуди отпаднал. Г. Караславов, ОХ II, 465. Търси [Пенчо] отговорните чиновници по домовете им. Те са се размекнали от горещините и посрещат с досада всеки, който разбутва умствената им леност. Г. Караславов, ПМ, 22. Когато му [на Данчо] прочетоха присъдата — смърт чрез разстрелване, .., така се размекна и отмаля, че без помощта на милиционерите .. не би намерил дори вратата на съдебната зала. В. Нешков, Н, 31.
3. Прен. Неодобр. Проявявам слабост, мекушавост, преставам да се държа, да постъпвам твърдо, решително; омеквам. Той прибра пистолета и се изправи .. С насмешка към самия себе си Грашев си помисли, че се размеква и поддава на някакви демобилизиращи настроения тъкмо сега, когато революцията .. едва започваше. Д. Фучеджиев, Р, 306. Той [Гърдю] стисна юмрук, замахна с все сила .. и се развика: — Боли ме... боли ме, разбра ли? .. — Де, бате! Не се размеквай де! Й. Йовков, ЧКГ, 43-44. — Много е далеко планината. Кой ще е жив да я достигне — отчаяно проговори някой. — Какво си се размекнал .. Я се стегни, я се мобилизирай. Сл. Трънски, Н, 621. Такива хора трябва да бъдат други — сурови. Ако е нужно — да жертват себе си или другарите си. А аз, изглежда, се размеквам. К, 1963, кн. 8, 2-3.
4. Прен. Разчувствам се, разнежвам се; омеквам. Когато измежду купчината въяци някой засвири кавал, Матаке съвсем се размекна, .., сякаш нещо го грабна и залюля. Й. Йовков, ВАХ, 36. Тя се впусна в спомени, размекна се, дори се просълзи... М. Марчевски, ТС, 10. Мама изглеждаше ужасно щастлива .. Татко се беше размекнал до такава степен, че не приличаше на себе си. Ем. Манов, МПЛ, 213. — Благодаря ти за всичко, което си направил. Наистина съм ти длъжник. — Не започвай да се размекваш. П. Куц, К (превод) [еа]. Сърцето на баба се беше размекнало и тя си мислеше, че този набожен човек не е толкова лош, както го набеждават хората. К. Калчев, ПИЖ, 83. // За лице, поглед, глас и под. — изгубвам своята суровост, рязкост, ставам по-мек, по-благ; омеквам. Павел забеляза как цялото му [на туземеца] лице някак просветна, размекна се, очите му плувнаха във влага. Гр. Угаров, ПСЗ, 116.