разраня̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време разраня̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време разраня̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време разраня̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време разраня̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време разраня̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време разраня̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разраня̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разраня̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разраня̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разраня̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разраня̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разраня̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разраня̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разраня̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разраня̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разраня̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разраня̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разраня̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разраня̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разраня̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разраня̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разраня̀вайки - деепричастие разраня̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разраня̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разраня̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разраня̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разраня̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разраня̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разраня̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разраня̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разраня̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разраня̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разраня̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разраня̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разраня̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разраня̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разраня̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разраня̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разраня̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разраня̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗРАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разраня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Причинявам рана или рани, обикн. по кожата на част от тялото; изранявам, наранявам. Камъните скоро разраниха краката им [на пленниците], храстите и трънаците изподраха телата им, но планинските гънки се диплеха една подир друга и краят им не се виждаше. О. Василев, ЗЗ, 59. Вторият момък все вървял и вървял. За да не заспи, разранявал тялото си със своя нож, а раните посипвал със сол. А. Джелил, ВО (превод) [еа]. Стърнищата бодяха босите им крака, къпините бяха разранили глезените им. Ем. Станев, ЯГ, 28. Лора се закатери по стръмните скали. Острите камънаци разкъсаха дрехите ѝ и разраниха ръцете ѝ, от раните протече кръв. Е. Попова, Л (превод) [еа]. И магарето легна върху тръните .. Тръните бодяха много силно и дори разраниха кожата му. АнтПБП [еа]. Бог да бие Момчилово либе, / .., / на коня му крила опърлило, / под крила му рани разранило, / и рани му с катран намазало. Нар. пес., СбНУ XLIII, 226.
2. Прен. Предизвиквам отново, възобновявам стара душевна болка, страдание, мъка и под. у някого; развреждам. Иван и тя се бяха помирили, но Еньовите думи разраниха болката им и те се усетиха самотни, обидени и като че ли наказани. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 151. От време на време хорските уста се отваряха за нея, и то да я укорят, да разранят дълбоката ѝ рана. К. Петканов, БД, 79. Мефистофел: — Жела ти слава — придоби я, / любима искаше — доби я. / Животът всичко ти дари! / Но беше ли щастлив? Ф а у с т: — О, спри, / Не разранявай рана тайна... БЕЛ, 2008, кн. 1 [еа].
3. Прен. В съчет. със с ъ р ц е, д у ш а и под. Засягам чувствата, огорчавам, обиждам, наскърбявам някого; развреждам, наранявам, уязвявам. Този спомен, вместо да го успокои, разрани по-дълбоко сърцето му. К. Петканов, В, 124-125. Вървя към къщи, а в ушите ми ечи: „Да не би наша Кераца да ти е либе?“ — дълбае ума и разранява моето честолюбие. Ем. Станев, А, 32. разранявам се, разраня се страд. Тя се втурна в тъмнината, напусна отъпканата пътека, .., без да обръща внимание на пронизващите болки, когато кожата ѝ се разраняваше от клони и тръни. Р. Чернева, С (превод) [еа].
РАЗРАНЯ̀ВАМ СЕ несв.; разраня̀ се св., непрех. 1. За човешко или животинско тяло или за негова част — покривам се с рани; изранявам се, наранявам се. Отново тръгнаха нагоре към облаците. Краката им се разраниха, но те вървяха и вървяха. М. Марчевски, П, 87. Изпитвахме голяма нужда от цървули. Обосехме и ни се разраниха краката от дългите преходи. К. Видински, НСП, 52.
2. Прен. За душевна рана, болка — повторно се отварям, възобновявам се; развреждам се. Показа му Киро вестник „Странджа“. Разказа му за замисленото в Одринско въстание. Разраниха се незавехнали рани по родния край у пройдохата Стоян. П. Маджаров, СЗ, 74.
3. Прен. За с ъ р ц е, д у ш а и под. Дълбоко се засягам, огорчавам се, наскърбявам се; наранявам се.