израня̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време израня̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време израня̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време израня̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време израня̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време израня̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време израня̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време израня̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време израня̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време израня̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време израня̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време израня̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение израня̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение израня̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие израня̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие израня̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие израня̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие израня̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие израня̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие израня̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие израня̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие израня̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие израня̀вайки - деепричастие израня̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие израня̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие израня̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие израня̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие израня̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие израня̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие израня̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие израня̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие израня̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие израня̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие израня̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие израня̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие израня̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие израня̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие израня̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие израня̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие израня̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие израня̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗРАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; израня̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя рани, покривам с рани част от човешко или животинско тяло; наранявам, разранявам. На много провинциални сцени и при най-примитивни условия аз лепих брада и мустаци понякога с катран, разтривах лицето си със зловредни спиртове и лакове и мазилките жестоко израняваха лицето ми. Ст. Грудев, ББ, 102–103. Тихо вървяха робините из каменливия път. Камъните израняваха краката им. Н. Шумарев, НУП [еа]. Тези твърди, неудобни обувки ми израниха краката. Δ Израних си ръцете в тези тръни. Δ Коравите ремъци бяха изранили гърба на коня.See more2. Нарушавам целостта, начупвам, наранявам външната част, обвивката, кората на растение, дърво. Израних кората на брезичката. изранявам се, израня се страд. Оттогава, след като [Николина] нахранеше своето дете, даваха ѝ да кърми и други деца. Но ето че от хищното смукане зърната на гърдите ѝ се израниха до кръв и сега я боляха с остри, непоносими щракания. Г. Райчев, ЗК, 91. Внимателно трябва да се окопават фиданките, да не се израняват стеблата им.
ИЗРАНЯ̀ВАМ СЕ, несв.; израня̀ се св., непрех. За човешко или животинско тяло или за негова част – покривам се с рани; наранявам се, разранявам се. Пътят се оказва много дълъг и ние вървим вече дни наред, дни наред и дрехите и сандалите ни започват да се прокъсват, тогава тръгваме боси и краката ни се израняват. Т. Димова, М [еа]. Залежа се и гърбът му се израни. Δ Устните ми се израниха.