разру̀ха - единствено число, нечленувано разру̀хата - единствено число, членувано
1 упадък - гибел (прен.) - провал - катастрофа (прен.) - пропаст (прен.) - разруха 2 разруха - опустошение - разорение - разрушение
РАЗРУ̀ХА, мн. няма, ж. 1. Пълно, във висока степен разрушаване, разваляне, унищожаване на нещо; разрушение.