катастро̀фа - единствено число, нечленувано катастро̀фата - единствено число, членувано катастро̀фи - множествено число, нечленувано катастро̀фите - множествено число, членувано
1 злополучие (книж.) - трагедия (прен.) - несрета (книж.) - нещастие - злощастие (книж.) - беда - бедствие - драма (прен.) - катастрофа (прен.) - злочестие (книж.)2 бедствие - катастрофа - катаклизъм - произшествие 3 упадък - гибел (прен.) - провал - катастрофа (прен.) - пропаст (прен.) - разрухаSee more
КАТАСТРО̀ФА ж. 1. Нещастен случай, причинен от механичен сблъсък или повреда на транспортно средство, придружен с човешки жертви или наранявания; злополука.