бѐдствие - единствено число, нечленувано бѐдствието - единствено число, членувано бѐдствия - множествено число, нечленувано бѐдствията - множествено число, членувано
1 злополучие (книж.) - трагедия (прен.) - несрета (книж.) - нещастие - злощастие (книж.) - беда - бедствие - драма (прен.) - катастрофа (прен.) - злочестие (книж.)2 бедствие - катастрофа - катаклизъм - произшествие 3 злина - зло - беда - бедствие - напаст (разг.) - пакост
БЀДСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Голяма беда, която засяга много хора; напаст. При пожар, при бедствие, цялото село тичаше да помага. Ив. Хаджийски, БДНН I, 49. Но веднаж настъпило бедствие — силно земетресение и наводнение унищожили Атлантида за един ден и една нощ. М. Марчевски, ОТ, 130. Бедствията на Балканский полуостров не се прекратиха и след преминаването на готите. Други многочислени разноплеменни дружини налегнаха откъм Дунава на Възточната Римска империя и продължаваха да я разоряват. М. Дринов, ППБН, 15. Природни бедствия.
2. Остар. Нещастие, злополучие, беда; бедство.