злоща̀стие - единствено число, нечленувано злоща̀стието - единствено число, членувано злоща̀стия - множествено число, нечленувано злоща̀стията - множествено число, членувано
1 злополучие (книж.) - трагедия (прен.) - несрета (книж.) - нещастие - злощастие (книж.) - беда - бедствие - драма (прен.) - катастрофа (прен.) - злочестие (книж.)
ЗЛОЩА̀СТИЕ, мн. -ия,
ср. Книж. Нещастие, злочестие, злочестина. Аглика се огледа. Видя се в своята стая, в своя затвор. И още по-ясно ѝ стана злощастието, което се бе случило. Не би го понесла – толкова тежко беше то. Д. Талев, ГЧ, 372. Навалиха се там съседките, уплашени и разплакани. Те бяха вече като поразени от снощното злощастие. Ив. Вазов, Съч. XIV, 74. Мълчанието тежеше като олово. Само бухалът не преставаше да буха с оня тайнствен и зловещ глас, който предвещава злощастие. Л. Стоянов, Б, 173. – Да, истина е, че ний теглихме! Нас ни често сполетяха големи и прискръбни злощастия, но ний никога не ся отчаяхме. М. Балабанов, ДБ (превод), 69.See more